Молиш ме да забравя, но късно е сякаш.
Времето е добра отрова, но не лекува вече.
Животите се римуват, не ще бъде проза, значи.
Съдбата е добър стрелец, но не достига картеча.
Глава не ще преклоня - доста много е минало.
Време е да забравям, но ми е скъпо да помня.
Този товар на мнозина не е и по силите.
Само на тези, за които животът е стомна.
Ще изпуша последния ден, ще скрия кибрита
и с огледало сравнявам твойте ресници.
Думата "чужд" във своите навици вплитам,
за да се съмна със утрото като твоя частица. ...