София Лонская - Нека поне спомен да ми е щастието
Аз те рисувам по памет,
намирайки се
в странен хаос.
... ...
... ...
Аз те рисувам
във Вечността.
В моите сънища
от четвъртък до
петък.
Адриан Оле.
Целувам те в своите спомени.
Твоите скули, слепоочията, ръцете...
Щастлива съм така да те помня,
а мечтите - временно са наети.
Рисувам те във своята вечност.
С цвят червен отбелязвам си изгрева.
Нека за други този ден е наречен.
На мен - само миг безупречност не стигна.
Със залези с теб се сбогувам,
сякаш слънцето ми е лично.
Щастие няма от Бог да купувам -
сбъркан е адресата с наличните.
Ще открадна от вятъра твоето име.
От огледалото ще открадна твойте очи.
Вината си крия. Злодей наречи ме,
но още дъхът ти по мене звучи.
Нека отдавна да е изпита душата.
И нека осакатено да ми бъде сърцето.
Толкова малко завеща ми Съдбата,
а толкова много от мене е взето...
Оригинален текст:
Пусть хоть памятью будет мне щастие
Я рисую тебя по памети
Находясь
В странном смятении
... ...
... ...
Я рисую тебя в
Вечности
В моих снах с четверга на
Пятницу...
Адриан Оле
Я целую тебя в своей памяти
Твои скулы, виски, запястья...
Пусть хоть памятью будет мне щастие,
А мечты будто временно наняты.
Я рисую тебя в своей вечности,
Красной краской рассвет обозначив,
Пусть другим етот день предназначен,
Мне-лишь миг до моей безупречности.
Я тебя провожаю с закатами,
Будто солнце мое личное.
Счастье Бог отмерял безналичное,
Ошибаясь опять адресатами...
Дорогою ценою выменив,
У зеркал, твоих глаз сияние-
Я скрываю свое злодеяние,
И краду у ветров звуки имени...
Пусть душою давно я измотана
И пусть сердце мое изувечено.
Мне судьбою так мало завещано,
но на деле так много отдано...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
