Аз те рисувам по памет,

намирайки се

в странен хаос.

... ...

... ...

Аз те рисувам

във Вечността.

В моите сънища

от четвъртък до

петък.

Адриан Оле.

Целувам те в своите спомени.

Твоите скули, слепоочията, ръцете...

Щастлива съм така да те помня,

а мечтите - временно са наети.

Рисувам те във своята вечност.

С цвят червен отбелязвам си изгрева.

Нека за други този ден е наречен.

На мен - само миг безупречност не стигна.

Със залези с теб се сбогувам,

сякаш слънцето ми е лично.

Щастие няма от Бог да купувам -

сбъркан е адресата с наличните.

Ще открадна от вятъра твоето име.

От огледалото ще открадна твойте очи.

Вината си крия. Злодей наречи ме,

но още дъхът ти по мене звучи.

Нека отдавна да е изпита душата.

И нека осакатено да ми бъде сърцето.

Толкова малко завеща ми Съдбата,

а толкова много от мене е взето...

Оригинален текст:

Пусть хоть памятью будет мне щастие

Я рисую тебя по памети

Находясь

В странном смятении

... ...

... ...

Я рисую тебя в

Вечности

В моих снах с четверга на

Пятницу...

Адриан Оле

Я целую тебя в своей памяти

Твои скулы, виски, запястья...

Пусть хоть памятью будет мне щастие,

А мечты будто временно наняты.

Я рисую тебя в своей вечности,

Красной краской рассвет обозначив,

Пусть другим етот день предназначен,

Мне-лишь миг до моей безупречности.

Я тебя провожаю с закатами,

Будто солнце мое личное.

Счастье Бог отмерял безналичное,

Ошибаясь опять адресатами...

Дорогою ценою выменив,

У зеркал, твоих глаз сияние-

Я скрываю свое злодеяние,

И краду у ветров звуки имени...

Пусть душою давно я измотана

И пусть сердце мое изувечено.

Мне судьбою так мало завещано,

но на деле так много отдано...