София Лонская - Нека поне спомен да ми е щастието
Аз те рисувам по памет,
намирайки се
в странен хаос.
... ...
... ...
Аз те рисувам
във Вечността.
В моите сънища
от четвъртък до
петък.
Адриан Оле.
Целувам те в своите спомени.
Твоите скули, слепоочията, ръцете...
Щастлива съм така да те помня,
а мечтите - временно са наети.
Рисувам те във своята вечност.
С цвят червен отбелязвам си изгрева.
Нека за други този ден е наречен.
На мен - само миг безупречност не стигна.
Със залези с теб се сбогувам,
сякаш слънцето ми е лично.
Щастие няма от Бог да купувам -
сбъркан е адресата с наличните.
Ще открадна от вятъра твоето име.
От огледалото ще открадна твойте очи.
Вината си крия. Злодей наречи ме,
но още дъхът ти по мене звучи.
Нека отдавна да е изпита душата.
И нека осакатено да ми бъде сърцето.
Толкова малко завеща ми Съдбата,
а толкова много от мене е взето...
Оригинален текст:
Пусть хоть памятью будет мне щастие
Я рисую тебя по памети
Находясь
В странном смятении
... ...
... ...
Я рисую тебя в
Вечности
В моих снах с четверга на
Пятницу...
Адриан Оле
Я целую тебя в своей памяти
Твои скулы, виски, запястья...
Пусть хоть памятью будет мне щастие,
А мечты будто временно наняты.
Я рисую тебя в своей вечности,
Красной краской рассвет обозначив,
Пусть другим етот день предназначен,
Мне-лишь миг до моей безупречности.
Я тебя провожаю с закатами,
Будто солнце мое личное.
Счастье Бог отмерял безналичное,
Ошибаясь опять адресатами...
Дорогою ценою выменив,
У зеркал, твоих глаз сияние-
Я скрываю свое злодеяние,
И краду у ветров звуки имени...
Пусть душою давно я измотана
И пусть сердце мое изувечено.
Мне судьбою так мало завещано,
но на деле так много отдано...
© Красимир Дяков All rights reserved.
