30.01.2011 г., 19:13 ч.

Светлана Бубник Краснодон - Невестата на офицера 

  Преводи » Поезия
953 0 2
2 мин за четене

Светлана Бублик Краснодон - Невестата на офицера

Тревата си говори със земята
в забравената гробищна беседка.
Аз тихо-тихо идвам със цветята,
целувам плочата и плача, там, във "клетката"...
Ти писа ми за сватбата, за полета
и че във Кабул сте имали учение,
а ето вече двадесет и трета пролет
сама си ходя, като привидение...
Въздиша тежко тъжната вълна.
Притихват и Небето и Земята.
Не само във Афганската война
жената е невинна и е свята...
Отдавна сватбената рокля ши,
не станала свекърва, леля Вера.
"- Аз искам внуци" - още ми звучи -
"достойни за деца на офицера!"
Е, как така, другарю лейтенант,
мой нежен рицар в скромната квартира,
спаси момчетата в поредния десант,
а пък по тебе цинков е мундира?!
Веднъж в годината те идват ти "на гости".
Сълзите крият в сините барети...
Изгаря споменът... и не е никак просто
Кабул да помнят в траурни разсвети...
Не са ми святи Съвест, Дълг и Вера...
Живот дарих на чуждата страна...
Невестата съм аз на офицера
и тройно съм платила за това...

Оригинален текст:

Невеста офицера

Светлана Бублик Краснодон У нашей речки с ласковой травой.
В заброшенной кладбищенской беседке
я тихо-тихо говорю с тобой,
целую,плача,два листочка в "клетку".
Ты пишешь,что о свадьбе видишь сны,
что вас в Кабул послали на ученья...
С тех пор звенело двадцать три весны,
а я брожу одна,как привиденье...
 ПРИПЕВ:Вздыхая,пригорюнилась волна.
        Притихли виновато журавлята...
        И только та Афганская война
        ни в чём ни перед кем не виновата...

Давно мне сшила свадебный наряд
не ставшая свекровью тетя Вера,
и всё шутила:"Требую внучат,
похожих на невесту офицера!"
Ну как же так,товарищ лейтенант,
мой нежный рыцарь из восьмой квартиры,
ты спас ребят и,высадив десант,
ко мне приехал в цинковом "мундире"...
ПРИПЕВ:ТОТ ЖЕ

Друзья к тебе приходят раз в году
и прячут слёзы в голубых беретах...
Из памяти не вычеркнешь Кабул
в кроваво-чёрных траурных рассветах!!!
Ты Отдал жизнь исчезнувшей стране...
Теперь не святы Совесть,Долг и Вера...
А я плачу Отечеству втройне
за счастье-быть невестой офицера...
ПРИПЕВ:ТОТ ЖЕ

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??