Светлана Бублик Краснодон - Невестата на офицера

Тревата си говори със земята
в забравената гробищна беседка.
Аз тихо-тихо идвам със цветята,
целувам плочата и плача, там, във "клетката"...
Ти писа ми за сватбата, за полета
и че във Кабул сте имали учение,
а ето вече двадесет и трета пролет
сама си ходя, като привидение...
Въздиша тежко тъжната вълна.
Притихват и Небето и Земята.
Не само във Афганската война
жената е невинна и е свята...
Отдавна сватбената рокля ши,
не станала свекърва, леля Вера.
"- Аз искам внуци" - още ми звучи -
"достойни за деца на офицера!"
Е, как така, другарю лейтенант,
мой нежен рицар в скромната квартира,
спаси момчетата в поредния десант,
а пък по тебе цинков е мундира?!
Веднъж в годината те идват ти "на гости".
Сълзите крият в сините барети...
Изгаря споменът... и не е никак просто
Кабул да помнят в траурни разсвети...
Не са ми святи Съвест, Дълг и Вера...
Живот дарих на чуждата страна...
Невестата съм аз на офицера
и тройно съм платила за това...

Оригинален текст:

Невеста офицера