Святост – Сенилга
I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова.
И лунните лъчи явяват чудо,
по кръста на прозореца струят,
след тях снизхождам аз безшумно
на дъното причастно на листа…
Пожарът на душата свети ярко
и падналите там гори –
как хладно се мълчи…
и как е жарко
без святост стих да сътвориш…
II вариант
Святост
Забравена навярно съм от Бога
като крайпътната трева,
но римата благоухае строго
и светостта кълни в слова.
И лунните лъчи явяват чудо,
по кръста на прозореца струят,
след тях снизхождам аз безшумно
на дъното причастно на листа…
Пожарът на душата свети ярко,
щом слезеш там, без жал гори –
как хладно се мълчи…
и как е жарко
без святост стих да се твори…
Святость
Быть может я забыта Богом,
Как придорожная трава,
Но рифма мироточит слогом,
И святость просится в слова
И лунный свет являет чудо,
Сходя с оконного креста,
И вслед за светом нисхожу я
На дно чистилища листа...
Костры души пылают ярко
И не щадят сошедших в них -
Как холодно молчать,....
Как жарко
Стихи без святости творить...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
