2 min reading
I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова.
И лунните лъчи явяват чудо,
по кръста на прозореца струят,
след тях снизхождам аз безшумно
на дъното причастно на листа…
Пожарът на душата свети ярко
и падналите там гори –
как хладно се мълчи… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up