Ти си моето огледало.
Аз съм твоето отражение.
Нашето сходство сакрално
е във всяко малко движение.
Нашето сходство е сливане.
Няма изгреви. Няма и затъмнения.
Синорите настиват
от светите ни откровения...
Съжаленията настиват
във листопадното време...
Пътникът Път придобива -
така му е Отредено...
Не всеки за дълъг път става,
не е ли Узряла Душата...
Само едно ни остава -
да сме ръка за ръката...
Но днес сме някак разкаяни.
Признаваме си заблудите.
Желанията - изкаляни...
Очите ни - мътни и луди...
Всичко, и най-маловажното
от радост завъди криле.
Миналото, Миражното
оставихме да умре...
Над Миналото простираме
Смеха си... Сливи за Смет!
Светлите Тайни допираме,
а молим се за Късмет...
Светлата Тайна! Явление,
а не на Душите ни Одеяло:
- Ти си Моето Отражение!
- Аз съм Твоето Огледало!
Оригинален текст:
© Красимир Дяков Всички права запазени
Литературни анализи избягвам да правя - за мен изкуство е нещо, дето го усещаш! Не го ли усетя - подминавам...
Благодаря ти!
Опс, забравих: от този сайт, най-много преводи от руски има Мария-Магдалена Константинова - мариники! Тя така е и регистрирана там, там ги публикува, тук не! Ха сега ти си отговори що?!? Точно заради БЕЗРАЗЛИЧИЕТО към ПРЕВОДА, заради НЕГАТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ към него! Е това е жалката истина.
Зем.