LeChevalier (Тошко)
184 1919
7.12.2010 г., 12:24 ч.

Тиодор Мак Руа -- Сонет за К. 

  Преводи » Поезия, от Английски
1687 0 22
1 мин за четене

На този викториански сонет попаднах в сборник сонети от ирландски автори от XIX в. За съжаление, не можах да открия никакви допълните данни за автора, Тиодор Мак Руа. Ще съм много благодарен, ако някой намери други произведения от него и ми ги изпрати.

 

Theodore Mac Ruadh,
Sonnet to K.		 Тиодор Мак Руа,
Сонет за К.
How beautiful and magic is the feeling,
Oh princess with the strangest jewel crown'd,
When summoned by thy nervous laughing's sound,
Obediently I drop to greet thee kneeling.

Because thy witty smile is so appealing
With aspects of some ocean green profound,
That deep in it I'm willing to be drown'd
To learn the secrets which it is concealing.

But gently thou reject'st me on the strand,
Ant tell'st me that thou art no more than “and”
From what hath been before “the young and pretty”.

Please, let me be thy wind, and dost not curse
Time’s cruel flow, indulging in selfpity,
For flowers never wither in my verse.		 Мигът така вълшебен и блажен е,
принцесо с най-чудат венец кован,
кога от нервния ти смях призван
за поздрав падам кротко на колене.

Усмивката ти хитричка зове ме,
досущ зелен бездънен океан.
О, моля, удави ме и ще знам
какви загадки там са спотаени.

Но на брега ме хвърляш нежно ти
и казваш, че сега си просто „и”
от някога „красивата и млада.”

Вземи ме шквал! На дните хода лих
недей кълни, в униние не падай–
цветята, знай, не вяхнат в моя стих.

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добре си се справил с превода! Извършил си огромно дело. Страшно е трудно да се превежда поезия, и то от 19-ти век. Как успяваш да нагодиш римата? По-рано се чудех и възхищавах на Валери Петров за преводите не Шекспир. Сега се възхищавам на теб!
  • Мерси, Ласка, Цонка!
  • красив сонет
    Поздрав!
  • Поздравявам те!!!Прочетох с удоволствие!
  • Доста добро предложение!

    Съвсем сериозно те предизвиквам да направиш пълен твой превод. Дали ще е повлиян от моя няма значение -- при преводите всеки нов трябва да стъпва на предходните и да ги надминава.
  • Усмивката ти хитричка зове ме,
    досущ зелен бездънен океан.
    О, моля, удави ме и ще знам
    каква загадка в бездните му дреме

    По-лесно е да даваш акъл, майтап, твоят превод е наистина малко бижу и тръгна ли да превеждам наново, силно ще се влияя от писаното от теб
  • Да, при "млада" - "падай" обаче има три общи звука и римата се чува От друга страна, във второто четиристишие и аз съм "римувал" "зове ме" -- "спотаени". Как ме мързи да го поправям

    Би могла да направиш цялостен твой превод. Ще е интересно да сравним после.
  • Идеята ми беше, че в "стори" ударението е на последната сричка. В "млада" и "падай" също няма пълно звуково съответствие и даже по-бих преглътнала стария ти вариант. А тоз шквал не знам защо нещо ми боде очите
    Ще помисля още, ако не възразяваш

    ПОМИСЛИХ
    "О, позволи ми вятър да съм тих" май съвсем го редактирах Тиодор
  • Росе, радвам се, че съм подбрал сонет, който те провокира до такава степен.

    Това с листопада е поетично, но се е изгубила другата рима (между последния и пред-предпоследния стих).
  • Льо Ше пак прочетох, с новите поправки и пак имам идея (макар и малко по-встрани от оригинала)

    Но на брега ме хвърляш нежно ти
    и казваш, че сега си просто „и”
    от някога „красивата и млада.”

    О, моля те, твой вятър ме стори
    и не кълни на дните листопада –
    цветята, знай, не вяхнат в моя стих.

    Дали?
  • Мерси за идеята, Петя, утре ще преценя дали да заменя. Принципно го мразя това заменяне на "във" с "в", но в случая много ми се искаше да предам някак си "самосъжаление", все пак е една от основните идеи в цялото стихотворение.

    Направих един превод от френски, сигурно скоро ще го пусна, ще се радвам да науча мнението ти.
  • Бих заменила „ни в вайкане изпада“с „в униние не падай“, по добре звучи на български като че ли, макар че е по-далеч от самосъжалението в оригинала...Не съм уверена , че съм права, обаче.
    За всичко останало-Chapeau!
  • Благодаря на Арина, Нели и Роси!

    Колкото по-непознат ни е един автор, толкова по-големи са шансовете да оценим произведенията му по достойнство. Когато познаваме лично някой автор, или пък сме чели много негови неща, имаме тенденция да прощаваме повече за нещата, които не ни харесват, и да виждаме смисли, които обективно са си невидими. Мисля, че истинското удоволствие от поезията идва, когато се съсредоточаваме върху произведението, а не върху автора му.
  • Поздравявам те за хъса да търсиш и превеждаш интересни, непознати ни автори!
  • Много добър превод, естествено Никога не бих се сетила да преведа "коронясана с най- странно бижу" като " най-чудат венец кован", но в твоята битка с римите ти си неповторим , че и смисълът е предаден изцяло! Поздравления!
    И след леденото стихо да не си се оплакал вече, че само преводите ти харесваме
  • Както винаги, много добър избор на текст и чудесен превод! И аз бих била любопитна да прочета повече неща от този автор. Ще търсим! Поздрав!
  • Ти ме учиш на по-полезни неща
  • Добре, че си ти да ме учиш на нови думи. Въздушен кашкавал казваш, може да се използва в някое мое стихо хах. Усетих аз, че ще е нещо близко до вятър след като погледнах оригиналния текст, ама викам да питам, защото "знам, че нищо не знам". :P
  • Дам, Росе, преводът на последното тристишие издиша. Не можах да кажа всичко, което го има в оригинала. Това за "хода лих" ми харесва като идея, ще внеса поправката утре.
  • Е, браво - пак си на ниво, но няма нищо чудно с твоя "хирургически" усет към поетичното слово.Ако позволиш все пак да направя няколко мънички коментара по смисъла на това бижу - с последните три стиха мисля, че може нещо да се направи "Please, let me be thy wind" призивът го има във "Вземи ме шквал!", но е малко по-различен (сещам се за "Твой вятър съм", но не е така поетично и призивно); "тока лих" се върнах пак да го прочета, но да, става ясно (поне за мен от втория път)какво все пак ще кажеш за "хода лих"? ; "недей кълни, ни в вайкане изпада–" "недей кълни и не жали безрада" - "безрада" май си е горе долу като "тока"
    Ами, туй то, от мен
    и поздрви, разбира се!
  • Шквал е като кашкавал, но духа в морето

    Радвам се, че ти харесва, Танче. Дали нямаш далечен предтец с британска кръв?
  • "Но на брега ме хвърляш нежно ти
    и казваш, че сега си просто „и”
    от някога „красивата и млада.”" Много хубав сонет! Оригинален.
    А какво е шквал?

Предложения
: ??:??