ТВОЕТО ИМЕ

                Автор: Ристо Ячев, Македония

1.

Цяла нощ

се опитвам да шепна твоето име.

Цяла нощ се опитвам да изговоря думи,

които няма да бъдат

нито моя,

нито твоя, неизказана болка.

Цяла нощ се губим по някои пътища

през някой син дим,

и аз,

и ти,

и всички,

между стари дървета в някой двор,

където ни минаха дните,

и като че ли никога не съм бил

в този сън,

в който имам забрава

кога,

защо

и как като откъснат есенен лист

съм роден.

Любима,

нощем над мен кръжиш като искра гълъб бял,

който безшумно дърпа

някой паяков конец,  

с който

свързва моята първа и последна дума.

Златна мигла моя,

скъпа,

ще изговоря ли някога твоето

мило и красиво име?

2.

Докато замислено сънувам и пътувам

през някои диви гори и голи терени,

не знам по кой път чувам тихи стъпки

през замъглената тишина на нощта.

Някоя хубава лъжа ми скъса сърцето

на две половини. Някаква магия сияйна,

някаква жена, по-голяма от голяма тайна,

с очи и с усмивка топла ме вика.

Какво да правя и накъде да се обърна?

Излъган от красивата лъжа, ще се

опитам това, което не се вижда, да видя,

и това, което не се чува, да чуя.

ТВОЕТО ИМЕ

                Автор: Ристо Јачев, Македонија

1.

Саноќ

се обидувам да го шепнам твоето име.

Саноќ се обидувам да изговорам збор

кој нема да биде

ниту моја

ниту твоја несакана болка.

Саноќ се губиме по некои патишта

низ некој модар чад

и јас

и ти

и сите

меѓу стари дрвја во некој двор

каде ни минаа дните,

и како никогаш да не сум бил

в овој сон

во кој имам заборавено

кога,

зошто

и како како скинат есенки лист

сум роден.

Најсакана,

ноќе над мене врти ко искра гулаб бел

кој бесшумно влече

некој пајаков конец

со кој

го врзува мојот прв и последен збор.

Златна клепко моја,

душо,

ќе го изговорам ли некогаш твоето

мило преубаво име?

2.

Додека замислено сонувам и патувам

низ некои диви шуми и голи предели,

не знам по кој пат слушам тивок чекор

низ замаглената тишина на ноќта.

Некоја убава лага ми го кине срцето

на две половини. Некоја магија сјајна,

некоја жена поголема од голема тајна

со очи, со насмевка топла ме довикува.

Леле што да правам, кај да се свртам?

Излажан од прекрасната лага, ќе се

обидам тоа што не се гледа да го видам,

и тоа што не се слуша да го чујам.

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми поетична книга “Любов, пресъзддена в тишина” (2017) от Ристо Ячев, Македония.

             Думи за автора:

            Ристо Г. Ячев е роден на 15 май 1942 г. в с. Долно Родево, Воденско, Егейска Македония. Завършва Филологическия факултет в Скопие. Работил е като редактор коментатор в МРТВ. Поетът, писателят, разказвачът, драматургът, филмовият сценарист, антологистът и любовният лирик Ристо Г. Ячев присъства в македонската литература повече от петдесетина години.

           Той е представян в антологии на руски, немски, турски, шведски, английски, полски, италиански, словашки, чешки, румънски, испански, унгарски и албански език и е издаван в специални книги на словенски, сръбски, хърватски и английски език в повече от тридесет страни в света. Автор е на 34 книги.

           Превежда от сръбски, хърватски, словашки, чешки и полски език. Получил е следните литературни награди: „Студентска дума”, „Кочо Рацин”, „Стале Попов”, „Златно перо”, „Нарцис”, „Григор Пърличев”, „Ацо Шопов”, „Братя Миладинови” и Голямата международна награда за литературния си принос от„Мелнишките вечери на поезията”.

            Авторът е починал на 27.02.2019 година.