2 мин за четене
Леонид Фролов
Тъй близко съм, че ще ме пипнеш с пръсти.
Това съм аз, не сянката във здрача.
Денят, умит от пролетния дъжд, чевръсто,
забавно, любопитно като заяк скача.
Тъй близко съм!
Дъждът нашепва своя ритъм.
Непредвидимост от природата се чака –
концерт в полето птиците изплитат.
От запад облаци редят се за атака.
Тъй близко съм!
От изток вихър спуска се стремглав, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация