Леонид Фролов
Тъй близко съм, че ще ме пипнеш с пръсти.
Това съм аз, не сянката във здрача.
Денят, умит от пролетния дъжд, чевръсто,
забавно, любопитно като заяк скача.
Тъй близко съм!
Дъждът нашепва своя ритъм.
Непредвидимост от природата се чака –
концерт в полето птиците изплитат.
От запад облаци редят се за атака.
Тъй близко съм!
От изток вихър спуска се стремглав, ...