В памет на Висоцки
Вили Токарев
1. В гробището Ваганково е погребан поета
и до днес аз не вярвам, че няма пак да го срещна.
Той говореше в рими както никой друг. Да,
щеше много да каже, но се случи беда.
2. Ахнаха, разтърчаха се, шапки смъкнаха чак
тез, които ПОЕТА гонеха със замах.
Той търпя унижения и обиди търпя,
само своята песен да допей не успя.
3. И защо вий поета чакате да умре,
за да го разрешите да се пей и чете.
Учили сме, че Пушкин на царя бил нелюбим.
И днес няма промяна все така си стоим.
4. Някой щом по-високо каже своите слова
и слугите превръщат живота му в ад.
Колко много старателни и ревниви слуги
в този кръг омагьосан неудобните тикат.
5. И спасение търсеше той във спирта горчив.
Но сърцето се пръсна, изгоря в един миг.
В гробището Ваганково е погребан поета.
И до днес аз не вярвам, че няма пак да го срещна.
Превод от руски език: Емил Петров - 2007г
Висоцкому
Вили Токарев
На Ваганковском кладбище похоронен поет.
До сих пор мне не верится что его уже нет.
Говорил он стихами, как никто никогда
и такое сказал бы да случилась беда.
Спохватились,забегались,сняли шапки долой,
Те кто чудо поета гнали дранной метлой.
Он стерпел унижения , ой обиды стерпел
только песню что начал до конца не допел.
Неужели поета нужно мертвому стать,
чтобы вы разрешили его петь и читать.
Нас учили что Пушкина недолюбливал цар,
Только что изменилось и сегодня как встарь.
Если кто-то повыше скажет слово свое,
слуги сделают дело и отравят житье.
Сколько было ретивых, верноподанных слуг
Что загнали поета в заколдований круг.
И искал он спасение только в горьком вине
Но не вынесло сердце и сгорело в огне.
На Ваганковском кладбище похоронен поет.
До сих пор мне не верится что его больше нет.
текста е от фонограмата.
© Емил Петров Всички права запазени
За комплексаря ПОРчев:
Повечето Порови живеят самостоятелно в рамките на своята територия, която маркират по различен начин, най-вече със секрета от аналните си жлези.