Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
30.01.2011 г., 19:07 ч.

Вина - Юрий Кузнецов 

  Преводи » Поезия, от Руски
1441 0 6
1 мин за четене

В тази църква не сме за венчавка, 

тази църква не щем да взривим,

в тази църква дойдохме да плачем,

в тази църква сме - да си простим.

 

Потъмняха иконите скръбни

и за никого те не скърбят.

Овлажняха и копия стръвни –

няма вече кого да сразят.

 

Пълен въздуха с тайна отрова,

неизвестна на нас и света,

и пролазват през купола горе

бурени, по стените текат.

 

И се вдига земята подмолно,

и затъваме до колене,

че забравихме висши закони,

а духът е в измяна - сломен.

 

А e пълен светът със заплаха,

като храм е - забравен и сам.

И очите по детски заплакват,

а в нозете се вие трева.

 

Чисти сълзи текат от очите

и стените пригласят със стон.

И се вият, пълзящи, лозите,

сякаш пламнал в нозете ни дом.

 

Вина

 

Мы пришли в этот храм не венчаться,

Мы пришли в этот храм не взрывать,

Мы пришли в этот храм попрощаться,

Мы пришли в этот храм зарыдать.

 

Потускнели скорбящие лики

И уже ни о чем не скорбят.

Отсырели разящие пики

И уже никого не разят.

 

Полон воздух забытой отравы,

Неизвестной ни миру, ни нам.

Через купол ползучие травы,

Словно слезы, бегут по стенам.

 

Наплывают бугристым потоком,   

Обвиваются выше колен.             

Мы забыли о самом высоком       

После стольких утрат и измен.      

 

Мы забыли, что полон угрозы     

Этот мир, как заброшенный храм.

И текут наши детские слезы,       

И взбегает трава по ногам.          

 

Да! Текут наши чистые слезы.          

Глухо вторит заброшенный храм.     

И взбегают ползучие лозы,              

Словно пламя, по нашим ногам.

 

1979 г.

 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Последният напън вече е сторен, Тошко. Дано духът на поета хареса превода. Ако беше жив, на 11 февруари щеше да навърши 70 години. Светла да е паметта му!
  • Смела преработка! С още един малък напън би станал страхотен превод.
  • Доста по-добре този път - особено 1 и 2 строфа; в 3 строфа - може с римите още нещо да се направи, ама...и аз засега нямам предложение ; 4 строфа много добре си я реконструирала; 5 - това "с заплаха" бих го съчетала само в краен случай - така как ти звучи:
    Със заплаха светът е изпълнен,
    изоставен, забравен е храм.
    Детски сълзи в очите покълват,
    а в нозете се врие трева.

    не, че римата е на ниво

    6 - браво!

    И изобщо - браво отвсякъде, защото си го преработила почти из основи!
    А стихотворението си струва усилията.
    Поздрав!
  • Здравей, Росице! Благодаря ти за коментара. Ни най-малко не ти се сърдя. Напротив. Може би сгреших, че го публикувах, преди да престои и да го огледам по-добре от всички страни. Вярно е и друго, че този поет почти не е превеждан и е много труден за превод. Но на мене ми харесва и затова се осмелих. Тези дни направих доста промени в превода и мисля, че ще ти харесат.Не съм съгласна да прибавя "тоз". Винаги избягвам тази дума. За мене тя е израз на безсилие. Направих друг вариант на първия куплет, в който съм спазила ритмиката.И така, още един път ти благодаря! Надявам се да го прочетеш отново и да забележиш промените.
  • Много, много силно стихотворение!!!
    Дано не те разгневя, с това своеволие, но бях водена единствено от желанието да докарам поне малко напевния ритъм на оригинала в този "смислово" изключително изпипан превод.
    1. първа строфа - добавила съм "тоз" пред "храм", защото ако се запази "храма", се сменя мястото на ударението в стъпката (каква е по-точно сигурно Льо Ше може да каже) и се губи звученето на оригинала;
    2. втора строфа - трети ред - липсваше една сричка;
    3. трета строфа - последните два реда - не успях да подобря римата 2-4 ред, но нещо докарах в 1-3
    4. четвърта строфа - пак в този дух съм предложила промяна, но малко встрани от оригиналния смисъл (исках да подобря римата и да избягна повторението на "нозете" в следващата строфа);
    5. пета строфа - пуста рима - няма фащане
    6. последно - добавих сричка във втори ред

    Поздрави, Маша, радвам се че пак те виждам в сайта

    Не дойдохме в тоз храм за венчавка,
    не дойдохме тоз храм да взривим,
    ний дойдохме в тоз храм да поплачем,
    ний дойдохме тук да си простим.

    Потъмняха иконите скръбни
    и за никого те не скърбят.
    Влага лази по копия стръвни –
    няма вече кого да сразят.

    Пълен въздуха с тайна отрова,
    неизвестна на нас и света
    и пълзи от таван до основа
    като сълзи увивна трева.

    И залива ни тиня дълбока,
    тънем цели във гъстата кал.
    Ний забравихме цели високи
    подир толкова страх и печал.

    Ний не помним, че пълен с опасност
    храм забравен е станал светът.
    Детски сълзи в очите ни раснат,
    избуява трева върху плът.

    Чисти сълзи текат от очите.
    Глухо ехото храма превзе.
    И се вият пълзящи лозите,
    като пламък по наште нозе.
Предложения
: ??:??