Впаде ще сонце…
Впаде ще сонце в трави неминуче
До тих хмарин, що осторонь лежать,
Щоб між мотків, що вкриють, ніби кручі,
Замерзнути й в молитві замовчать.
Тоді скажу йому слова останні
Про те, що небо теж стає земним.
Зникає найпрекрасніше в мовчанні
Аби тріумф наситить сірих днів.
Текст оригіналу.
«Ще падне слънцето…»
Автор Младен Мисана
Ще падне слънцето в тревите неизбежно,
до облаците легнали встрани.
Забулено с кълбета бяла прежда,
с молитва ще издъхва сред слани.
Тогава ще му кажа сетни думи -
че раят също бива приземен.
Завършва най-красивото в бездумие -
храна за тържествуващия сивкав ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сенилга Всички права запазени
