Я не люблю иронии твоей... - Николай Некрасов
1 мин за четене
* * *
Я не люблю иронии твоей.
Оставь ее отжившим и не жившим,
А нам с тобой, так горячо любившим,
Еще остаток чувства сохранившим,-
Нам рано предаваться ей!
Пока еще застенчиво и нежно
Свидание продлить желаешь ты,
Пока еще кипят во мне мятежно
Ревнивые тревоги и мечты -
Не торопи развязки неизбежной!
И без того она не далека:
Кипим сильней, последней жаждой полны,
Но в сердце тайный холод и тоска...
Так осенью бурливее река,
Но холодней бушующие волны...
***
Иронията твоя не обичам...
Младежи, старци - нека тях да среща.
За нас със теб - обичащи горещо
и съхранили малко чувства още -
е рано да `и се дадем.
Докато още срамежливо- нежна
ти искаш срещата да продължи,
докато още в мен кипят метежно
ревнивите тревоги и мечти -
не бързай към раздяла неизбежна!
И без това не е далече тя,
кипим в най-силна жажда за последно,
а във сърцето - горест и тъга.
Така на есен буйната река
бушува, но вълните `и са хладни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Драгнева Всички права запазени
!
