Защо все преструваш се ти... – Анна Ахматова 

65 1 3

Защо все преструваш се ти       

на вятър, на птица, на камък?   

Защо все усмихваш се ти         

от свода – с отблясък на пламък?      

Духа ми не дръж изтерзан,           

пусни ме да бъда вещател…  

Поклаща се огън пиян                          

в пресъхнало, сивкаво блато.             

И Музата в скъсан воал                

напява протяжно, унило,            

в жестока и млада печал   

стаила живителна сила.                       

 

 

Анна Ахматова

 

Зачем притворяешься ты

То ветром, то камнем, то птицей?

Зачем улыбаешься ты

Мне с неба внезапной зарницей?

Не мучь меня больше, не тронь!

Пусти мена к вещим заботам…

Шатается пьяный огонь

По высохшим серым болотам.

И Муза в дырявом платке

Протяжно поет и уныло.

В жестокой и юной тоске

Ее чудотворная сила.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения:

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.