Защо все преструваш се ти
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан,
пусни ме да бъда вещател…
Поклаща се огън пиян
в пресъхнало, сивкаво блато.
И Музата в скъсан воал
напява протяжно, унило,
в жестока и млада печал
стаила живителна сила. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up