^cleo^
Денят се раждаше сред шум, а ти сама - а ти умираше: той в леките одежди на доразсветната полутъма, а ти в благоуханните надежди на ранната си младост. Ти сама в света, в душата ми! - умираше сразена, от що - ? Умираше затуй, че бе родена. Душата ми ридаеше; струна изпъната в очакване над тебе, ридаеше - една, - в очакване - една! - и пак да те погребе. Под твоя дих изпъната струна, душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй странно, искаше и тебе, искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе. Денят се раждаше: за сетен път ти виждаше деня; - не ужаса безкраен зад образа безгрижен на денят: деня безоблачно сияен по неговия вековечен ред и път... Душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй странно,искаше и тебе, искаше и себе, обручена с тебе, мъртва да погребе.
Избрани произведения
2 резултата
Не съм искала да те срещам.
Не съм планувала да бъдеш до мен.
Не съм искала някога да бъда нечия,
камо ли пък твоя.
Знаела съм какво е да обичаш, да мразиш, да се смееш ...
  635 
Не мога да дишам, задушавам се.
Не мога да плача - боли ли ме?!?
Обичам ли? - Дори не мога!!!
Потъвам някъде,
бездна, зинала в мен. ...
  783 
Предложения
: ??:??