Дъждовна съм. Недей ме доближава.
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо.
(На хлъзгав камък нищо не расте.)
Върху вода каквото да напишеш
сърце е нужно да го прочете…
Тръгни сега.Че спорът е безсмислен.
И даже истина да се роди
е твърде късно в чувства да се вписва,
че е възможно пак да заболи.
Забравям те. Без капка неудобство.
(Светът ми покрай теб не се върти)
Аз просто съм един дъждовен спомен
превърнал се във кубче лед почти…
© Дочка Василева Всички права запазени