Ivita_Mirianova (Ивита)
64 2744
21.06.2023 г., 5:55 ч.

Пътник през времето 

  Поезия
584 10 9

Стопиха се пътеките на времето,

препълни се Всемирът с отчаяние.

Пази ми, Господи, от пошлост стремето

на мир, на светлина, и достояние.

 

И тишина налей от звездния хангар,

от Плеадите да дишам справедливост,

от вододелни изгреви ми дай загар,

стрелите да не сещам, а да нося лудост.

 

В око на птица ме върни в живота,

и в сърцето ѝ зазидай семето –

спомен за студа. И песента. Голгота.

Аз съм само пътник през времето...



 

© Ивита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Злати!❤️
  • Поздравления, Иви! Пътуваме във времето, а то пътува в нас.
  • Маестро, Петя, благодаря ви за хубавите думи и за добавянето в любими. Хубава вечер, приятели!🙂
  • Браво. Хареса ми
  • Много силен финал на чудесния ти стих, Иви.
    Поздравление!
  • Лидка, Скити, Джаки, благодаря ви от сърце, момичета! Благодаря и на добавилите в любими. Прекрасна да е вечерта ви, приятели!
  • Удивително хубав стих с мъдрост и космически послания.
    Поздравления!
  • Така е Иви, пътници през времето сме! Но за съжаление не обръщаме внимание и не осъзнаваме този факт!
    Поздрав, за красивите и мъдри редове!
  • Хареса ми: "Аз съм само пътник през времето". Да, всички сме само пътници през времето. И отново твоите оригинални метафори.
Предложения
: ??:??