Черешова душа
Старецът завѝ гърба на момчето, почти на пръсти излезе от одаята и приседна на пруста. После се върна, открехна вратата и едва доловимо кимна на себе си:
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се сви от мъка. В едно такова жарко лято, кога дърво и камък се пукаха от жега, се роди внук му.
Как му се радваха с баба Стояна! Първи внук- продължител на рода…
„Пуста орисия!”- заплака старецът. Прибра Бог сина му на следващата пролет, отлетя след туй и душата на милата му спътница. Не издържа майчиното ѝ сърце, последва Павел в отвъдното. Барем снахата Еленка да беше останала, а то…? Събра багажа си в една бохча и тръгна да дири работа в големия град. Та да има пари за доктори, щом легна болен Маринчо. От тогава ни вест, ни кост от нея…
Въздъхна тежко. Съдба! Обърна му гръб и единствения му брат, кога се разболя детето. Все около чорбаджиите и големците започна да се навърта Анастас, кяра да дири, файдата.
Падналият на земята няма опора, само сърцето му има нужда от време, за да приеме това, което умът вече знае.
Викът на детето го изтръгна от спомените и старецът се запъти към одаята.
˗Дядо- проплакаха очите на момчето- Ще ми донесеш ли череши?
Очите на стареца плувнаха в нова влага. Усмихна се през сълзи, разтрепери се.
От дни троха не поемаше в устата си Маринчо, водата даже връщаше обратно. А сега- череши!
Череши! Та, презряха отдавна тези Райски плодове.
Възрастният мъж се втурна към постелята на детето и го замилва по главицата:
˗ Синко, ще намеря, дядо. Ще ти донеса, чедо!
Мътните очи на момчето се усмихнаха едва забележимо, а жълтото в тях сякаш натъртващо се открои в сумрака.
- Мама!- прокашля се Маринчо- Донесе ми миналото лято черешки, дядо.
˗ Ей, сегичка, сине! Ей, сегичка!- засуети се стареца.
Погали детето по бузките, потупа го леко по гръбчето и като се усмихна през сълзи, излезе.
Череши! Дявол да ги вземе, че къде има череши по туй време?! Всичко съхне в тая жега, сал в градините на чорбаджи Мирчо може да намери. Че до реката са имотите му, вода на воля пият дълбоките корени на овошките му. Сливи, праскови, ябълки, круши- от всичко има там. И череши!- все някоя ще найде!
Луната разпръсна бледите си лъчи и стареца ускори ход. Още малко, още няколко крачки…Опипа телената ограда на чорбаджийския имот и като я надигна, прекрачи .
Не усети как ръждивите шипове задраха гърба му. Череши! Помнеше къде бе посял дръвчетата преди години. Нали от него купи градината Мирчо, кога се спомина баба Стояна. Пощръкля тогава чорбаджията, не миряса дорде не взе и последния парцел, та всичката земя до реката негова да е.
Луната услужливо се скри зад един заблуден облак и старецът отново ускори ход.
Ей тук , тук някъде посях късните череши! Зарови пръсти в ниските клонаци и напипа месестите плодове. Боже, с каква любов положи крехките коренчета в земята преди време! Мушна първите в пояса си, а Луната срамежливо надникна и обагри ситните плодчета пред взора му.
„Прости ми, Боже! Прости ми, за детето, за Маринчо съм дошъл да…”- зашепнаха изпръхналите му устни. Пресегна се, стисна няколко в дланта си и падна.
Сякаш от другаде дочу как ехото на гърмежа тръгна по реката.
Един мъж се надвеси над него и натисна главата му с приклада на пушката си:
˗ Ще крадеш, а?!
Усети болката в корема си, лепкавия нектар на смачканите в дланта си череши.
Над двамата мъже луната сякаш почервеня. Дали щото ветрове се бяха задали и обагриха лицето ѝ, или кърваво заплака с черешови сълзи…
Мътния му поглед различи образа на пазача.
Позна го. Анастас!
Протегна ръка, устата му се изпълни с кървави парцали и със сетни усилия простена:
˗ Занеси ги, брате…За Маринчо са. Моите череши…
© Ивита Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Скити! 🌹
-
Иви, сви всяка частичка от мен...
С удоволствие чета разказите ти! -
Благодаря ти Вальо! 🙂
-
Браво
-
Смути, сърдечно благодаря!🙂
-
Не харесвам тъжния край, но когато разказът си струва, няма какво да си кривя душата
Браво, Иви, да не повтарям казаното преди мен! -
Благодаря ти, Танче!
Думите ти означават много за мен.🌹 -
Много силен разказ, толкова истински!
Поздравления, Иви! -
Благодаря ти за хубавите думи, Злати! 🙂
-
Иви, дълбок разтърсващ разказ! Адмирации!
-
Тони! Благодаря ти! 🌹
Красив ден ти пожелавам! -
Разтърсващ разка Поздравления!
-
Благодаря ви, приятели!
Маестро, прав си за съжаление.
Замислям се дали да няма продължение.
Благодаря ти!
Вики, радвам се, че те е развълнувал. Благодаря ти!
Красе, винаги ме е впечатлявала дълбочината на твоите произведения и коментари. Благодаря ти!
Дани, благодаря ти за хубавите думи, приятелю!
Креми, благодаря ти за отделеното време и хубавите думи.
Спокоен и щастлив ден ви пожелавам, приятели! 🙂🍀 -
Иви, хвана ме за гърлото. Поздравления!
-
Високо! Поздравления Ивита!
-
Така се пише! Да....и започваш да си говориш сам- абе защо не отиде, не потропа, не попита..е, това е - сърцето когато търси надежда. И разумът не може да помогне. Браво, хала си.
-
Твоите разкази дишат. И спират дишането...
-
Жесток разказ!!! Поздравление, Иви.
Сбит, но много експресивен. Понякога и на най-невинните и дребни желания - дори на предсмъртните, не е съдено да се сбъднат. -
Благодаря ти, Наде! ❤️
Ники, с благодарност. 🙂Още много имам да уча, приятелю.
Kalia1117, благодаря за любими. -
Разплаках се, Иви!
Повече от талант си! -
Иви, талантливке!
-
Благодаря ти, Жени! Винаги си много
мила с мен! ❤️
Пепи, зарадва ме, че се спря при мен.🌹
Боре, благодаря ти от сърце! 😘
Спокоен уикенд ви желая, момичета.🙂 -
Разплака ме, Иви!... Адмирации! 🌹❤
-
...
-
Толкова си талантлива, Иви... и си великолепен разказвач! За мен е радост, че мога да те чета!
-
Люси, Лидка, благодаря ви, че отделихте от времето си и уважихте разказа ми.
Прохладен и ползотворен следобед ви желая, момичета.🙂 -
Хубав разказ, но ми е трудно да приема такава мъка и такава смърт.
-
Хубав и тъжен разказ, "много мъка има на този свят"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
