30.06.2019 г., 23:49  

В мекотата на спомена 

  Поезия » Друга
859 9 5

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря за милите ви думи!
  • " Вселени пеят птича обла песен"!!!!!
    Страхотни находки има в поезията ти!
    Впечатли ме!
  • Браво!!!
    Аплодисменти за този стих!
  • Борбата между желаното несътворено е срещу реалността,забулена в примамката на илюзията... И поантата:осъзнатото-"човекът без човека е злочест."
    Наистина ефирна е духовната връзка между лирическата и живота!
    Поезията е онова филигранно рисуване на превъплъщенията на любовта!
    Поздравления, Йоана!
  • Шестваща образност - необуздана, неочаквана и шокираща. Същевременно подплатена с дълбок смисъл, извезан с тънката и фина игла на поезията:

    "Защо копнея лудо да съм вечна? Настойчив глас у мен жадува всичко.
    Било и чаша с малко бистра течност, последвал пушек – къщица за мисъл."

    "Извъртам тяло в бурно пак море. Блещукат тънко топли нежни нишки.
    Страхува се пират и хвърля мрежи, но тъмна риба в мен денят му диша."

    Една неустоима жажда за всеобща емпатия блика от всеки ред на творбата:

    "В сумрака ми под стогодишен лед Вселени пеят птича обла песен.
    Студено е да бъда черна пепел, човекът без човека е злочест."

    Редовете:

    "Сама съм и горя – горчив фитил. Угасвам вечер на парченце восък
    и търси лъч изгубен смисъл тихо. Целувам себе си, в мечтите – ти си..."

    ми напомниха "Меланхоличната серенада" на Чайковски.

    Магьосница на стиха си, Йоана!
Предложения
: ??:??