m1ivanova
Име
Мария Цветкова
Избрани произведения
3 резултата
ЛУДОСТТА Е ПОНОСИМА, КОГАТО И ДВАМАТА СА АБСОЛЮТНО ЧАЛДИСАНИ
„Ха-ха!” – изсмя се графът на развален испански.
„Простак” – каза графинята и се изплю в кафето му.
І
Графът седеше на източния бряг на река Йордан и съсредоточено съзерцаваше педикюра си. Беше облечен в потник и парашутки. Върху голото му ...
„Ха-ха!” – изсмя се графът на развален испански.
„Простак” – каза графинята и се изплю в кафето му.
І
Графът седеше на източния бряг на река Йордан и съсредоточено съзерцаваше педикюра си. Беше облечен в потник и парашутки. Върху голото му ...
1822
2
3
ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...
810
1
5
МАЛКИТЕ СТАРЦИ И ПОРАСНАЛИТЕ ДЕЦА
Те гледаха през оградата на тяхната съдба. Малки сини очи с бръчици на страните. Гледаха тъжни и невиждащи. Рееха погледи някъде в далечината, в синия простор на безкрая и свободата.
Очите на малките старци – очи на възрастта и мъдростта. Очи, избледнели от сълзи и ...
Те гледаха през оградата на тяхната съдба. Малки сини очи с бръчици на страните. Гледаха тъжни и невиждащи. Рееха погледи някъде в далечината, в синия простор на безкрая и свободата.
Очите на малките старци – очи на възрастта и мъдростта. Очи, избледнели от сълзи и ...
1058
1
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
