ЛУДОСТТА Е ПОНОСИМА, КОГАТО И ДВАМАТА СА АБСОЛЮТНО ЧАЛДИСАНИ
„Ха-ха!” – изсмя се графът на развален испански.
„Простак” – каза графинята и се изплю в кафето му.
І
Графът седеше на източния бряг на река Йордан и съсредоточено съзерцаваше педикюра си. Беше облечен в потник и парашутки. Върху голото му теме стърчаха няколко косъма, като всеки един от тях се бореше за независимост. Пушеше пура, демонстративно набучена в лулата му – това беше едно от невинните му проявления на изпечен ексцентрик.
Единственото нещо, което говореше за благородното му потекло, бяха тънките мустачки и интелигентният му проницателен поглед, но това беше само камуфлаж. Графът беше невероятно тъп. И въпреки че в жилите му от векове течеше графска кръв, той беше особняк и не в коловозите на съответното поведение, както го изискваше произходът му.
Последна издънка на знатна фамилия графове от южна Франция, той беше наследил всички отрицателни черти от прадедите си на куп.
Беше се зачел в последния издаден учебник по ...