pinkrose
Материализирането на усещанията и мислите в думи неизбежно ги осакатява, затваря ги в рамките на определеността и им отнема онова "всичко" или "нищо", което са били преди да ги конкретизираме. То е като с раждането на дете, в мига, в който малкото човече се появи, умират хилядите представи и очаквания за него, живели в главите ни и заживява то-частица от всички тях!
Избрани произведения
7 резултата
За мама
За мама
(27.08.1996г.)
Мамо, стават 40 дни, откакто те няма. Аз не вярвам, че си умряла. Татко и всички други грешат. Знам, че съвсем скоро ще си дойдеш. Забраних им да слагат некролог на вратата. Той е за мъртвите, а пък ти си жива, просто се бавиш. Ела си, ужасно много ми липсваш. Страх ме ...
  5004 
Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...
  1053 
15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...
  1048 
Има жени, които изначално са създадени да бъдат такива. Не биха могли дори да поискат да са нещо друго. Можеш да им откраднеш всичките обувки на висок ток, гримовете барабар с най-ярко червеното от всичките им червила и дори претенциозната табакера, върху която винаги почукват цигарата, преди да я з ...
  995 
Да, Андрей отлично познаваше тази улица - с банката отсреща, вечно развалящия се светофар, будката за вестници и хранителния магазин, от който често си купуваше цигари. Намираше се на около десетина минути от работата му. Защо тогава пътят до тук му се стори толкова дълъг? Какво се беше случило с мя ...
  762 
Предложения
: ??:??