6.05.2004 г., 14:41

* * *

2.6K 1 0
мойта любов, нашта любов, някъде в началото на нашите улици, колкото жива,
толкова и мъртва, толкова далечна и истинска, истински убиваща, все още.
най- страшната смърт, породена от невъзможности, без теб, от теб, нашите
думи, твоите думи, несподелени, от невъзможност да говоря всичко,
да ти кажа всичко, да говоря, за теб, за нашите улици, от невъзможност,
да съм там, в началото с теб, без думите...споделени...
както в началото на мойта любов...нашта любов/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...