6.05.2004 г., 14:41

* * *

2.6K 1 0
мойта любов, нашта любов, някъде в началото на нашите улици, колкото жива,
толкова и мъртва, толкова далечна и истинска, истински убиваща, все още.
най- страшната смърт, породена от невъзможности, без теб, от теб, нашите
думи, твоите думи, несподелени, от невъзможност да говоря всичко,
да ти кажа всичко, да говоря, за теб, за нашите улици, от невъзможност,
да съм там, в началото с теб, без думите...споделени...
както в началото на мойта любов...нашта любов/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...