Помниш ли, любими?
Снегът искреше в слънчевата светлина, той тичаше с лудориите ни, с твоя смях. Криеницата сред боровете, малкото дървено мостче... А вечерта? Премръзнали в блъскащата виелица, ти и аз, в прогизналата пустош, в излъсканото небе на нощта. Помниш ли как се търкулна по склона, как извика, а аз уплашена дотичах, за да полетя с теб през преспите и пъновете. А после дискотеката. Мойта първа и последна дискотека. Бях толкова объркана... Деляха ни годините, деляха ни две деца и вече наченат развод. Деляха ни нелюбими мъже, хорски очи и злостни приказки. Делеше ни хубаво, делеше ни и лошо.
Кратки срещи, погледи, две думи и дебнене в моето откъсване от миналото, което все още беше сегашно, което ме опъваше в юздите си, оплитах се в навиците си, в характера си, във възпитанието си. Колко дълго траяха лъжите ни, недомлъвките, спестяването на истината. Колко дълги бяха разправиите ни, колко се измъчвахме, докато от мен се изтръгне необходимата думичка, случка, история, за да дойде ...