6.12.2004 г., 18:33 ч.
* * *
1 мин за четене
- **** – викнах аз плахо и не много високо името на момичето, което обичах. Надявах се да се обърне, макар и викът ми да бе неуверен и слаб.
За мое щастие тя се обърна и ме изчака. Когато се обърна, видях красивото й лице, сияещите очи и страстните устни, който бих искал да усетя някой ден! Забързах още повече :
- Здрасти, как си? – попита тя.
- Здрасти, ами, скучно – отвърнах.
- Защо така?
-Ами не знам, цял час ми е така … (ето, още не бях започнал да говоря и обърках думите! Защо съм такова пане!?! – Ден де .. цял ден.)
Очите ми се насочваха само към нейното лице. Исках да й кажа! Исках да й кажа колко много я обичам! Ала нещо ми каза “Още е рано, трябва да се сприятелите повече!”
-Ами... – замалко да го кажа, ала се сдържах – Днес целия ми ден е гаден, много ми се спи, единственото хубаво нещо е, че двойката ми по биология е фалшива и сега имам 6.
- Браво! – усмихна се лекичко – Охх! Днес имам цял ден да уча за класната по литература!
- Охх! Гадно! Че и аз имам едно по геометрия петака... ( ама че тъпотия направих, започнах най-омразната тема).
-Айй. Чао!
-Чао – казах и тя зави към своя дом.
Защо не успях да го кажа не знам! Но все пак този миг за мен бе ценен! Кратък за другите, но за мен бе равен на вечност! Всеки миг с нея за мен е вечност, всеки път, когато я видя, се разтапям! Всеки път съм готов да умра за нея, да скоча пред куршум, ако трябва, а пък нямам смелостта да й кажа колко я обичам!
© Стивън Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
тва балашева ли се е убъркала тя не вижда.
-
Илиане
хубаво е , че цениш и дребните неща хубав е разказа -
мерси Диляна .. просто това незнам как да го определя .. уш вложих чуства ама липсват ... самото разказче е за поредната моя издънка
-
хубаво е, но е малко скучно. ако се вложат малко повече чувства ще се получи страхотно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
