24.04.2011 г., 20:24

•••

898 0 0
1 мин за четене

Разделих на две най-малкия град на света. Една половина за мен, една за него. Изпреварих случайността с крачка, уговореността - с две. В момент на дълбоко колебание не биваше да го виждам, да чувам гласа му, да докосвам ръката му, докато слушам как ме поздравява. В момент на тотална деориентация последното нещо, от което имах нужда, беше да се изгубя в нечии безизразни очи.
Спомените са коварни, защото съхраняват във времето всякакви образи с различни доизмислени украски, лица неизменени, чувства, уж съхранени за безкраен период от време. Уви, спомените ме срещаха с него във всеки сън, всяка нощ, всеки път. Помнех го свит и влюбен, престорен и все пак малко открит, и винаги, винаги съвсем леко усмихнат. Помнех го сам или до мен, винаги подранил заради изостаналия меден часовник, все смутен от някоя скрита целувка. Помнех тялото му - цял друг свят, където управлявах само аз, само с допир. Спомени, все украсявани с времето, спомени, несъвместими с никоя възможна реалност, спомени твърде тежки.
Най-трудно е да искаш да видиш някой, който не искаш да виждаш. Да гледаш във всички страни едновременно и да се взираш във всяко лице. Не беше любов. Не. Познавах любовта и я бях скрила на друго място. Това беше разлистена надежда, че споменът може да е съхранен и непокътнат, че в паралелна реалност силното привличане не се губи между две голи тела, а се напоява между всички взаимоотношения във всички времеви пространства. Пъпчица надежда - цвят, че влюбеният бил е друг, че е бил, е, и ще бъде.
Разделих на две най-малкото сърце на света. Една половина за спомените, една за когото трябва. Останах с крачка назад от приключението, от реалността - с две.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...