21.03.2005 г., 23:32 ч.

00:00h 

  Проза
2595 0 18
9 мин за четене
Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си показвахме, че никога не спираме да мислим един за друг. А защо в 00:00 ли? Ми, не знам. Идеята за този час дойде спонтанно и от двама ни. Пък и аз, както и тя сме нощни птици и винаги сме обичали нощта по някакъв странен, необясним начин.
Така, вече знаейки това мога да ти кажа, че две поредни нощи, на 12 и 13, точно в 00:00 часа някой ми прозвъня на GSM-а от непознат телефон. Звънна и веднага затвори. Точно както правихме преди с нея. Е, казвам ти, първата нощ, както бях страшно уморен, не съм мигнал. През цялото време мислех за това обаждане. Постоянно се питах тя ли е, не е ли. През втората нощ, на 13, бях на ей толкова да и отговоря, но знаех ли. Ами ако не беше тя, ако е бил някой дру ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зимед Всички права запазени

Предложения
: ??:??