6.03.2011 г., 20:13

* * *

597 0 0
1 мин за четене

Старият майстор на клетки за птици вече не можеше да работи - синът му влезе в затвора.   


Предусещайки края на дните си старец засади овошка. Всички го поздравиха.Той се усмихваше – вече опитваше плодовете ù.  


Когато снегът спря, хората наизскачаха от домовете си и го захлупиха с прашни килими. Биха го дълго и отмъстително – не бяха съгласни да скрива боклуците им.    


 От тъмно до тъмно мъжът правеше тухли от кал и виждаше в тях бъдещата си къща. От изтощение след работа посягаше към хляба с кални ръце. Колко чисти ръце!                                                                                                                                                           Разходка с куче - добър начин да скриеш, че си говориш сам. 


Уж душата на човек отлита, а все ще се намери някой да каже "едно гърло по-малко".                                                                                                                                                                             Уникален случай в шахматната практика - по време на турнир в някакъв старчески дом всички участници изпаднали в цайтнот.                                                                                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...