18.09.2005 г., 13:06 ч.
[1] Моята история
1423
0
0
2 мин за четене
Част I
Това пътуване определено носеше много надежди, отговорности и несъмнено промени. Онзи безгрижен и леко закачлив тон, с който говореше, определено беше неуместен и не можех да си го позволя. Ако знаех какви неща ще се случат и какво ме чака в този нов дом, най-вероятно нямаше да предприема това пътуване. Но тогава бях толкова сигурна, че ще бъда по-щастлива там, че дори и самия Създател със своите пророчества не би ме разубедил и не би могъл да ме накара да остана там. В крайна сметка СаниЛенд не беше моят дом. Там бъкаше от странни, малки и смешни създания, с които ме свързваха само едните там кецове. Определено не бяха достатъчни, независимо колко много означаваха те за тях и за мен.
Бях изпълнена с надежди. Усещах едно ново начало, един нов живот. Да, той беше такъв, но не и в смисъла, който предполагах. Всичко се преобърна едва за миг. Никога няма да забравя онзи ужасен момент, когато осъзнах че приятелите ми са ме предали. Не го очаквах и този удар под пояса ме зашемети. Може би затова взех това необмислено и прибързано решение. Исках да избягам и го направих. Загърбих онези мирни и наивни години, когаро санчовците живееха щастливо и аз следях да се развиват културно. Сега вече бяха разкрити картите и беше заложено друго. Щастието не беше от значение, мирът също. Остана надеждата, едно нещо, което получих от тях, и което платих твърде скъпо.
Дестинацията беше планета, на име Асасендур. Древен и мистичен свят, населяван от странни синьо-сиви същества с труден характер и избухлив нрав. Планът беше да остана там няколко дни, преди да избера къде точно да се установя. Истината беше, че сега бях едно бездомно същество, скитащо се в търсене на дом и семейство. Неща, които бях забравила, думи чиито значения вече ми бяха непознати. Знаех, че търся нещо такова, но не намирах думите, с които да го нарека. Със сигурност, обаче, нямаше да го намеря на тази изоставена от всетлината и радостта планета.
Стаята, в която ме настаниха беше тиха, мрачна и задушна. През дървените капаци, служещи за прозорци, но реално изпълняващи ролята на отделящи те от света куполи, се процеждаше малка струя светлина. Веднага започнах да кашлям. Климатът тук беше влажен, небето беше мрачно, като че е нощ. Такава обстановка не ми понасяше, разликата беше огромна. СаниЛенд беше място, огряно от светлина и радост, тук тези неща бяха непознати. Идеше ми да заплача. Искаше ми се тези дни да минат по-бързо и да се махна оттук. За съжаление, те запчнаха да се точат все по-бавно и по-бавно. Нямах избор – трябваше да измисля начин да запълня времето си на Асасендур. Реших да разуча историята и особеностите на тази планета, доколкото мога. Макар и тъмна и злокобна, всяко едно нейно кътче ухаеше на дълголетие и беше наситено със случки. Трябваше просто да ги разбера...
Това пътуване определено носеше много надежди, отговорности и несъмнено промени. Онзи безгрижен и леко закачлив тон, с който говореше, определено беше неуместен и не можех да си го позволя. Ако знаех какви неща ще се случат и какво ме чака в този нов дом, най-вероятно нямаше да предприема това пътуване. Но тогава бях толкова сигурна, че ще бъда по-щастлива там, че дори и самия Създател със своите пророчества не би ме разубедил и не би могъл да ме накара да остана там. В крайна сметка СаниЛенд не беше моят дом. Там бъкаше от странни, малки и смешни създания, с които ме свързваха само едните там кецове. Определено не бяха достатъчни, независимо колко много означаваха те за тях и за мен.
Бях изпълнена с надежди. Усещах едно ново начало, един нов живот. Да, той беше такъв, но не и в смисъла, който предполагах. Всичко се преобърна едва за миг. Никога няма да забравя онзи ужасен момент, когато осъзнах че приятелите ми са ме предали. Не го очаквах и този удар под пояса ме зашемети. Може би затова взех това необмислено и прибързано решение. Исках да избягам и го направих. Загърбих онези мирни и наивни години, когаро санчовците живееха щастливо и аз следях да се развиват културно. Сега вече бяха разкрити картите и беше заложено друго. Щастието не беше от значение, мирът също. Остана надеждата, едно нещо, което получих от тях, и което платих твърде скъпо.
Дестинацията беше планета, на име Асасендур. Древен и мистичен свят, населяван от странни синьо-сиви същества с труден характер и избухлив нрав. Планът беше да остана там няколко дни, преди да избера къде точно да се установя. Истината беше, че сега бях едно бездомно същество, скитащо се в търсене на дом и семейство. Неща, които бях забравила, думи чиито значения вече ми бяха непознати. Знаех, че търся нещо такова, но не намирах думите, с които да го нарека. Със сигурност, обаче, нямаше да го намеря на тази изоставена от всетлината и радостта планета.
Стаята, в която ме настаниха беше тиха, мрачна и задушна. През дървените капаци, служещи за прозорци, но реално изпълняващи ролята на отделящи те от света куполи, се процеждаше малка струя светлина. Веднага започнах да кашлям. Климатът тук беше влажен, небето беше мрачно, като че е нощ. Такава обстановка не ми понасяше, разликата беше огромна. СаниЛенд беше място, огряно от светлина и радост, тук тези неща бяха непознати. Идеше ми да заплача. Искаше ми се тези дни да минат по-бързо и да се махна оттук. За съжаление, те запчнаха да се точат все по-бавно и по-бавно. Нямах избор – трябваше да измисля начин да запълня времето си на Асасендур. Реших да разуча историята и особеностите на тази планета, доколкото мога. Макар и тъмна и злокобна, всяко едно нейно кътче ухаеше на дълголетие и беше наситено със случки. Трябваше просто да ги разбера...
© Александра Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
