2.05.2007 г., 16:45 ч.

100 Сресвания Преди Лягане 

  Проза
1917 0 2
3 мин за четене

(Massive Attack - Protection)

Загубили сме свойството си да се лъжем един друг преди лягане. Обикновено не роптая срещу Общите Очевидности. Там е Проблемът - Очевидни за Всички, но не и за мен…
Когато затварям едното си око, го виждам по-близо, когато - другото - по-далече. Ако затворя и двете, го виждам най-ясно. В Ума си виждам Смисъла.

Цялата ми стая бе опасана с Кабели, Килими от Кабели. Но то бе отдавна, когато все още можех да прелитам над тях…

Някога се страхувах, че…
После свикнах, натъпках Страховете си в една Торба и вече не ги изваждам на показ. Където и да отида, прементал Торбата на рамо, мога да казвам: “Страх ме е само да не се скъса Торбата.”

Сто сресвания преди лягане.
За гладък косъм.
Кръвообръщение.
Сто думи преди лягане.
Така заспивам с Музиката на Тишината.
Носи Усещане за Мекота, миризма на филийки с течен шоколад.

Отвън и отвътре.
Както и да разглеждам Облаците, оставам все така Лесно Разпадащ се. Те са твърде, твърде високо, за да ги докосна.
Къде се стопиха онези дни?
Дните, в които можех да летя…

Оттук, та чак до ириса на окото ми? Знаем ли колко е разстоянието между нас? Но разбира се, това, както и Всичко Останало, е Въпрос на Време.

Имам Усещане за Недоизказаност. Думите ми стържат по зъбите, искат да изпълзят… Но все не излизат. Започвам да мисля, че Думите ми са социопати, срам ги е да излизат на светло.

Всеки трябва да бъде прочетен. Така се улесняваме. Важно е за Книгопазара. А иначе защо изобщо Пиша за Себе Си? На Улицата бих срещнал и по-интересни животни.

Започвам да изграждам Невидима Стена. Зазиждам се в нея. Така никой няма да ме вижда. Надявам се да не е за дълго - едва ли ще преживея Липсата на Зима покрай себе си безропотно.

Имам месингови мисли и щипка спомени. Идеалната рецепта за Носталгия.

Вече не си Вярвам. Сигурно, защото Другите започнаха да го правят.

Какво е Прямост?
Дисекция на Истината.
Без упойка.

Любовта не е сляпа. Не. Ако беше, щеше да е като Артемида - Справедлива. Любовта много добре вижда Недостатъците, провирва се между тях, без да им обръща особено внимание. Като някоя риба, която подминава камъчетата на дъното на реката.

Разцветките на Съня.
Когато отвроя Очи Сънуваното и Реалното са се заплели в моряшки възел. Не мога да ги развържа… Това е Болката - Чувство на Безпомощност.

Застанал пред Никого.
Говори без Думи на Устни.
Когато се върна, ще е станал на прах.

Затворен Кръг от Дадености.
Когато се науча да обичам, ще изпадна в Заблуда. Постепенно ще забравя откъде съм почнал. Пък и няма да има Значение. Ще се страхувам – как ме преценява, как ме гледа, дали не съм досаден…? Страховете ми са Дадености, от които не мога да се отърся.

Живея Отатък Реката на Очакванията. Там Времето е досадна подробност. Слънчево се вплитам в мислите си. Границата Сън и Не-Сън почти не се усеща. Имам едно Мини-Лято в пазвата си. Топли ме цяла Зима, мисълта за него… Това Мини-Лято е моят Покой, моето Съвършенсто…

Лъжат, колкото си искат. Аз пък ги замерям с Истини. От това боли повече.

Самообградил съм се с Представи и Обещания. Ще настъпи ден, в който ще трябва да разчистя цялата тази бъркотия и няма да знам откъде да почна. От Себе Си или от Себе Си.

Трудно е. Трудно е да живееш със Себе Си, всяка сутрин да се събуждаш и да се понасяш. Аз не се понасям изобщо… Не разбирам как може да се постигне това… Душевният мир.

Някой стърже по стената. Не обичам така. Без финес. Трябва нещата да се правят с внимание и щипка любов. Затова е по-добре…
Някой гали стената.

Около врата си имам невидима примка. Ще я махна, когато се науча да си Вярвам. Значи Никога. Това е Примката, с която си напомням, че съм ТУК и СЕГА, независимо дали искам или не. Това е Примката на моите Навици. Трудно се развързва. Почти Невъзможно, защото няма Невъзможни Неща. Всичко е Въпрос на Време…

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има една книги "100 сресвания преди сън" - доста скандална, преди да отворя разказа реших,че ще има нещо общо с нея. Грешка, но разказът е страхотен, фрагментите въпреки 2-3-редови са завършени и в същото време отворени,не ме бива по анализите,но виж доста съм добра със "страхотно е, отново".
  • Много добро, приятелю. Много добро. Продължавай все така .
Предложения
: ??:??