11. Хомо Коронус. Живот. Ден седми – слънчев понеделник. Ябълката

  Джъд пак се качи на гърба на грифона, а емпусът летеше редом с тях. Когато стигнаха брега на езерото, момчето им посочи кучето, което лежеше в къпинака в локвичка кръв и направи знак, че иска да се спуснат. Емпусът се взря в отсрещния бряг, където се виждаше високата фигура на Джуджилейла и им махна с ръка: „Слизайте! Аз продължавам.“

  – Иска да си разчисти сметките с вещицата – каза Джъд, щом стъпиха на брега.

  – Няма да посмее – поклати глава Васил-Игнацио. – Прекалено много хора има. Ще изчака момента, когато остане сама и ще я издебне. Или ще я примами някъде далече от тълпата. Той си има начини. Но сега повече го интересуват громничните свещи, а не отмъщението.

  – Не са само громничните свещи – каза Джъд. – Трябва да намерим още нещо.

  Той разказа на архангела накратко всичко, докато се провираха през къпинака.

 Раненото куче заскимтя, щом зърна господаря си.

  – Стрелата ще го излекува – разбърза се Джъд.

  – Майка му идва – съобщи архангелът. – И носи нещо.

  Покрай брега тичаше Луница, стиснала в устата си наръч треви.

  – Стръкове живовляк и лъжичина. Растат надолу по брега. Листата им действат кръвоспиращо и помагат за заздравяване на рани – обясни Васил-Игнацио.

  Джъд извади манерката, която беше взел сутринта от вещите, донесени от Джуджилейла. Изсипа водата от изворчето на мястото и взе стрелата. Щом докосна кучето с нея, то скочи на крака и залая радостно.

  – Трябва да приберем инсигниите – подкани го архангелът. – Звездец ще се оправи. Майка му е с него.

  – Имам още нещо в джоба си. Предишните пъти го нямаше – каза удивен Джъд. – Тъкмо си мислех защо Мирабела не ми е сложила някакво по-сериозно оръжие в силяха, освен джобното ножче и…

  – Стрелата на Перун е най-сериозното нещо, което би могъл да си пожелаеш. Но той ще си я поиска. А емпусът не трябва да я вижда.

  Джъд гледаше с удивление ябълката, която беше измъкнал от джоба си.

  – Това е златната ябълка от инсигниите. Но ние още не сме я взели – как се е озовала тук?

   – Нещо става с времето – каза Васил-Игнацио. – Знам го със сигурност, защото имам усет към тия неща – още от дните, когато бях Часовникар. Сигурно се случва, защото пигмеите секат корените на Дървото. Трябва да побързаме!

  – Не е същото като вчера. Сега и Мирабела е тук. И Звездец и Луница идват насам. А Джуджилейла след малко ще вкамени всички. Трябва да ѝ кажем за Куцулан, преди да го направи. Тя ще го забави. Налага се да слезем за малко.

  – Ще трябва да разказваш пак историята си. Родителите ти няма да искат да те пуснат. Илинда ще настоява да се измиеш и да се нахраниш – такава си е тя! Всички ще искат да помагат.

  – Все ще измислим нещо. Ти нали си с мен! Ще потвърдиш думите ми.

  Щом приближиха трибуната, облакът над езерото се поколеба, а после измени посоката си и се понесе към тях. Юймин видя сина си и се втурна към него. Джуджилейла трепна, намръщи се и вдигна ръце.

  „Не бива да я оставям да изрече проклятието.“, си каза Джъд. „Тя ще спомене трите нимфи и ще приспи вниманието им, никой няма да очаква края на заклинанието. Но не мога да използвам стрелата – заради Перун и Разнобрад. Какво да правя?“

  „Трите нимфи са далече, но духът им тук е – вечен“, викаше през това време вещицата и размахваше ръце.

    Джъд стисна ябълката, прицели се и като най-добрият бейзболен питчер в лицея метна сияещия плод право в разтворената уста на Джуджилейла. Тя се задави и млъкна, без да успее да произнесе сакралната последна фраза: „Само мене коронясай, всички други урочасай!“  После инстинктивно хлопна челюсти и мъчително преглътна.

  – Ти унищожи ябълката – извика архангелът. – Лекарството за всички бездетни в Планината! Даде го на дъртата вещица, която няма нужда от него. Родът ни ще изчезне – и без това сме останали едва няколко хиляди. И повечето са тук днес. Инсигниите сега са с една по-малко. Моли се ябълката да не е същата – иначе доста сме го загазили.

  – Щеше да вкамени всички – оправда се Джъд. – Нищо друго не успях да измисля. Ябълката сякаш сама се напъха в ръката ми.  

  – Имало е защо – каза удивено Васил-Игнацио. – Виж!

  Джуджилейла беше започнала да се гърчи, а по устата ѝ изби зеленикава пяна. Тя се опита да изплюе остатъците от плода, но вместо него от отворената ѝ паст започнаха да се сипят зелени пъпчиви животинки, които тупнаха на земята и заподскачаха към езерото.

  Тълпата на брега зашумя и се разстъпи.

  – Лошотията ѝ излиза през устата – обясни Разнобрад. – Вече няма да може да произнася проклятия. При всеки опит да каже нещо лошо, оттам ще излизат крастави жаби. Ябълката го направи Откъде я имаш? И каква е тая каменна пръчка, дето се опитваш да скриеш? Да не е и тя вълшебна?

  Перун понечи да каже нещо, но Васил-Игнацио незабелязано му направи знак и той замълча.

  – Васил-Игнацио! – възкликна Илинда. – Какво приятна изненада! Бяхме започнали сериозно да се тревожим за теб. Къде беше?

  – Сега нямаме време за обяснения, царице! – каза почтително архангелът. – Трябва да вземем нещо от Златната църква и от Къщата с маймунката в Преслав. След няколко минути ще сме пак тук. Доверете ни се и продължете с Церемонията!

  – Няма как да я спрем, щом вече е започнала – каза Илинда. – Имам ти доверие. Прави, каквото е необходимо. Но Джъд остава тук. Той трябва да бъде избран. Няма друг начин!

  – Не! – извика момчето. – Ти не разбираш! Всички ще умрем! Куцулан ще вриви вулкана. Земята ще загине!

  – Той казва истината. Ако вулканът избухне, никой няма да оцелее. Церемонията ще се окаже безсмислена. За всички – каза архангелът и погледна към Джуджилейла.

  В тона му имаше нещо, което накара Илинда да се реши.

  – Добре! – каза тя. – Но побързайте!

  – Аз отивам при Куцулан – каза внезапно вещицата. – Може да успея да го убедя да не пуска вулкана. Имам някои козове в ръкава. И без туй без момчето и без мен облакът само ще се мотае над езерото. Няма кого другиго да избере.

  „Блажени са вярващите. И не забравяй да си мериш приказките!“, помисли си Джъд, но не каза нищо.

  Той се качи на гърба на грифона и двамата, последвани плътно от емпуса, полетяха към Велики Преслав.

                                                                                /Следва/