8 мин за четене
ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ
1
Слънцето припичаше безмилостно дори в априлската сутрин и инспектор Ромеро оправи гънките на сакото си. Беше й топло, но главният прокурор не те вика на лична среща всеки ден, така че тя се беше постарала да изглежда възможно най-представително. Едва беше успяла да намери място за паркиране – служебният паркинг беше пълен, а по двете страни на иначе широката улица бяха напаркирани разнородни возила. Затова й се беше наложило да върви петнайсет минути пеша, докато стигне до бялата сграда в колониален стил, където – ако се вярваше на прекия й началник – я чакаше ново поръчение.
Тя спря за момент преди да влезе вътре и да въздъхне с облекчение. Климатиците поне тук работеха както трябва, за разлика от тези в нейния участък. Вече я чакаха и я въведоха без проверки направо в кабинета на главния прокурор.
Ромеро очакваше да види мъж в строг костюм, но вместо това стисна ръката на усмихната достолепна дама в пъстра рокля и с венец от бръчки около очите. Би била много по н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация