25.11.2012 г., 0:29 ч.

* * * 

  Проза
666 0 1
1 мин за четене

Бяхме деца... излизахме, скачахме, играехме, пеехме, викахме, забавлявахме се

да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременно да се срамуваме от тези, които са различни от останалите, които са отритнати от обществото по един или друг начин.

Забравихме да се смеем, да се радваме на света, да го виждаме  такъв, какъвто изглеждаше през нашите детски очи.

Всеки от нас е зает със свои собствени задължения и отговорности.

Дори нямаме време да си кажем "Здравей".

Вече сме  пораснали и забравихме обещанията, които си дадохме навремето един към друг "Каквото и да стане, целият свят е безцветен и безсилен пред нас"

Ах, как искам пак да съм дете, безгрижно и спокойно, за беди дори да не помислям.

Време за игри да имам само и много верни приятели да ме обграждат.

Как искам пак да се смея от сърце и да живея наивно, без да знам какво ми е приготвил суровият и жесток живот.

 

© Венцислав Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??