* * *
1.1K
0
0
Колко съм плакала за теб, а ти така и не дойде, а просто си заби отровното скорпионско жило. Имай късмета да не се срещнем под водата на един хубав плаж, който е отдалечен от моя прекрасен дом и не очаквай да ти простя, докато не кажеш на всички какво си направил същото лято, когато ми отказа и не мен погледна в очите, а онази, която кара коли, с надпис - Май, а ти не трябваше да го правиш с мен, не очаквай добрината си да дойде така добре, защото някой ден ще се видим неочаквано и неслучайно, ще се влюбим за кратко време, а ти ще разбереш колко нещастия съм имала през всички изминали страдания, макар да не те и познавам отблизо, все още помня първия път, когато се видяхме, а ти просто...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Димитрова Всички права запазени
