4.01.2017 г., 23:30 ч.

2. Суллум, Черното пиколо и малката случайност 

  Проза » Разкази
479 0 0
5 мин за четене

- Здравей Суллум, как е хавата?
- О, Том! Какво правиш тук? Да не си решил да нарушиш обета за въздържание от хазарт, приятелю? – оживил се стария Суллум и попритегнал папионката си – Днес никой не иска да заложи при стареца, приятелю.
- Така ли? Да не би да си раздал вече късмета за тая вечер?
- Късмета ли – погледа на стария Суллум се зарея незнайно къде и в кое време – късмета, приятелю отдавна ми изневери. Няма го и едва ли повече ще ме навести.
- Но ти би го потърсил, а старче?
- Търся го вече петдесет години, но не бих казал, че го познавам. Иначе щях ли още да навеждам стария си и износен гръбнак над масата, а?
- Имам една сделка за теб, приятелю.
- Сделка ли? Каква сделка? – наостри слух старата лисица
- Водя ти един шанс. Един малък, а за теб и последен шанс. Искаш ли да се възползваш?
- Сделка – отново се отнесе стария негър и зарея поглед над неколцината играчи в залата – може да съм стар, ама още мога някои търговски трикове. Да видим какво ми носиш.
- По-скоро КОЙ съм ти довел. Само, че трябва да се престориш на бог.
- Сега пък бог! Ти за кого ме вземаш? Да виждаш нещо божествено в изкривената ми физиономия? Или алкохолните петна под очите ми ме правят достатъчно величествен,а?
- Е, това е условието. За малко трябва да се престориш, че си Зар – бога на късмета.
- Ти ми се подиграваш. Защо си толкова жесток с мене, Том? Бог, и то на късмета, ха!
- Я се ядосай, приятелю Суллум, разгневи се хубаво. Виж колко величав ставаш – продължи да дразни Том старото крупие, което съвсем побеснява и започва бавно да вдига стика за събиране на заровете над главата си – Остави тоя стик де! Почти го докара на вид. А казва, че не можел.
- Ти ме подразни още малко и ще изпиташ цялата ми божествена ярост!

В тоя момент Черното пиколо изважда от джоба си нашата малка случайност и като я вижда Суллум замръзва със стик, вдигнат високо над главата си.

- Ето го твоя бог Зар, скъпа моя. Готов да стовари целия си късмет върху главите ни!
- Какво е това, по-дяволите!? – очите на стареца без малко да изхвръкнат от орбитите си, при вида на нашата малка случайност, която изглежда съвсем невинно в ръката на Черното пиколо.
- Твоята най-вярна поданица, боже. И иска да ти поднесе даровете си, не я убивай! -Черното пиколо оставя малката случайност до двата зара, при вида на които тя съвсем се убеждава, че е попаднала на правилното място – ето неговите инсигнии, можеш да им се помолиш – продължава той.
- Ти ли си Зар, бога на късмета? – ококорила се нашата малка случайност при вида на гневния старец.
- Да предположим, че съм аз. Ти коя си? – издуднало овехтялото крупие с най-страшния глас на който било способно.
- Аз съм една малка и нищожна случайност, която искаше да ти поднесе своите почитания и жертви, поне допреди малко.
- И защо допреди малко, да не би да не ме почиташ вече, а?
- Боже, ако си ти. Защо си играеш така с чувствата и желанията на горките хора? Толкова ли си коравосърдечен? Не виждаш ли, че те загубват всичко на твоите олтари?
- Е, никой не ги е викал, нали? Пък и са свободни да заработят други жертви, които после пак да ми поднесат, не мислиш ли? – отпуска стария Суллум въоръжената си със стик ръка и подпира старото си тяло на масата със зелено сукно.

В тоя момент млад нехранимайко се приближава с явното желание да спечели някаква сума от старото крупие. Суллум го поглежда отегчено и придърпва заровете с отработен жест. Черното пиколо прибира нашата малка случайност и олтара на Зар е готов да приеме следващата жертва.

- Ето го и поредния пилигрим. Виж как стиска свидната си жертва. Сега ще я поднесе. Виждал съм ги много такива, готови да заложат и най-свидното си с надеждата, че ще ги благословя и ще им се отблагодаря подобаващо. Нещастници! Но най-изненадващото е, че всички те не губят надеждата си до последния мизерен жетон, до последния си цент. И когато загубят и него са готови да дадат и живота си. Това са моите поданици, малката. Виж ги добре! Заслужават ли жалост? Трябва ли да им се помага, щом са готови да продадат и душата си на дявола, а?
- Сто и петдесет на седем – хвърля жертвата си пилигрима на зеленото сукно – и безплатното ми уиски да бъде с много лед!

Суллум поставя заровете в игралната купичка и я подава с професионален жест на играча с тъмни очила за да извърши своето свещенодействие. Да призове късмета. Черното пиколо едва удържа малката случайност, която вибрира в джоба му, готова да даде своя дар и да ощастливи избраника. Нехранимайкото поема купичката с онзи безгрижен жест, с който трябва да се представи за врял и кипял в битките с късмета, разклаща я, казва някакви свещени слова в нея и изхвърля заровете. Те се търкулват към противоположния борд на масата с настървеност и тропот. Преминават покрай жертвата в размер на сто и петдесет американски долара и се удрят в борда. Всички затаяват дъх в очакване да видят сумата, която ще се получи от броя на малките бели точици, изящно изписани върху всяка страна на красивите рубинени зарове. Единия веднага спира на четири, което си е един добър знак. Докато чака втория зар да се укроти играча мълви тихи молитви със затворени очи.

- Боже, дано е три! Моля те да е ТРИ, Боже!
- Да не си посмяла да принесеш жертвата си на тоя непрокопсаник – изсъска Черното пиколо в джоба си на нашата малка случайност – Имаш само един опит, не си го проигравай толкова евтино!
- Но той не заслужава ли? Виж го колко е отчаян – шепне случайността. Ох, не ме стискай толкова силно де – изпъшква тя, когато Черното пиколо я притиска в дланта си, за да не може да извърши някоя глупост.
- Четири и шест. Това прави десет. Загубихте, господине! Ще залагате ли още? – изговаря безнадеждните думи крупието, докато прибира, първо жетоните, а после и заровете със изящния си дървен стик.

В тоя момент от самоувереността и арогантното отношение на младока не бе останало абсолютно нищо. Тъмните му очила гледаха в небитието пред себе си, а в неподвижната му стойка се четеше само покруса и отчаяние. Дори професионалния безизразност на старото пиколо бе започнала да го съжалява, а той бе виждал мнозина загубили през дългата си кариера. Младокът свали бавно очилата си, вдигна вежди сякаш каза „Е, това беше! Аз съм до тук“ и без да поглежда никого стана. Ледчетата се разтропаха в кристалната чаша докато обърна на една глътка уискито. След това се обърна и се затътри със сведени рамене към изхода на залата.
 

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??