24.а/ Светът Маяковски – Критиците Тютюлка и Лъчезор
Произведение от няколко части към първа част
– А така! Ашколсун на Мирабела! Такава киша има да сърба, че ще ѝ стигне до свършека на всички времена.
– Ти за коя киша пък сега?
– За най-голямата, която е забърквала някога. Като изключим рисовете-галопи, разбира се. Оная с кубчетата лед, дето плуват на едната везна и колкото повече се топят и смаляват, толкова по-леко показват на другата. Това и баба ми дяволицата с кривите рога и артритните пръсти на краката, дето пише с тях, щеше по-право да го измъдри. И по-истинно!
– Не злорадствай! Тя написа ГАФ и се придържаше към истината. Може ли ГАФ без гаф, а?
– Да! Сега пък ще я изкараш, че е самопредвидила, че ще направи гаф, и затова го е направила. Нонсенс!
– Не е то нонсенс! Имала е подсъзнателно усещане, че греши някъде, и затова е измислила ГАФ-а. А толкова се гордееше с тая сцена…
– Гордостта е грях! Да я поправи!
– Не иска!
– Ама как така не иска! Това противоречи на законите на природата. Ако кубчетата са по-леки, отколкото пише в тефтерите на Апофис, ще са нужни повече, за да уравновесят другата везна и следователно сумата от привидната им тежест ще е по-голяма. Следователно – ще показват, че Маша е по-тежка, отколкото е в действителност. Елементарно! Да пренапише сцената! Да разкара Апофис, вместо беланчето, то да увеличи кубчетата с ледения си дъх и готово! Мога даже да ѝ кажа как да започне сцената: „В криптата беше по-студено, дори и от обичайното!“.
– Обаче ако Апофис отиде да си измие ръцете със студена вода като Пилат Понтийски, Мирабела трябва да махне репликата за сляпото правосъдие, а тя е ефектна!
– Много важно! Без специални ефекти, моля! Грубата шаячна правда, както си е. Никакви стилни финтифлюшки и дълбокомислени фрази. Хак ѝ е!
– Тогава и ГАФ-ът ще увисне. Ще стане безцелен. Като пушката на Чехов.
– Пушката на Чехов – като мушката на фрау Кирхоф. И тя беше безцелна. Направо плачеше да бъде превърната в бръмбар бомбардировач. Ама не, бръмбарът отиде при граф Неледов и го изяде. А мушката си остана негръмнала пушка без мушка, демек без прицел.
– Това си беше нейно решение. Не искаше да се повтаря с Хигс-бенката от Първа Книга. Правилно беше.
– Стига си я защитавал!
– А ти стига си я нападал!
– Значи няма да пише опровержение и ще си остави гафа така?!
– Ами тя вече го написа. И вълкът сит, и кишата цяла!
– Кога това? Ооо!
– О, я! А ние пак сме в полето.
– И след нас има "(Следва)"! Откога си мечтая да ни диша прахта тая думичка. А то иначе все ни изпреварва. Кавички със скоби съчетавала ли е някога Мирабела, а? Видя ли какъв новатор съм! Хи-хи!
– Гордостта е грях!
– Само за Мирабела. Хи-хи!
(Следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
