desitata (DiaryGirl)
13 11
11.04.2024 г., 15:51 ч.  

След целувката на Господ - пълна тава с ябълки 

  Проза » Разкази
336 2 14
3 мин за четене

Баба казваше, че когато човек има тежък и труден живот, Господ му подарява лека смърт.

Беше студена ноемврийска нощ.

Вятърът извиваше снага и пъчеше гърди, като ги опираше в стъклата, сякаш правеше опит да влезе вътре у дома, да се настани удобно до печката, и да си кротне нрава, макар и за малко. Къщичката беше стара, с дървени прозорци, които отдавна бяха изгубили сила да се съпротивляват и често пропускаха неканени гости като дъжд или вятър, особено когато те се заинатят, че непременно трябва да нахлуят с взлом. И многократно са успявали.

Но баба не искаше и да чува за ремонт. Трудно свикваше с промените, а дума не даваше да се продума, да замениш нещо старо, с ново, практично и твърде по-удобно.

„След мен правете каквото решите, аз няма да векувам на тази земя.“ – с това изречение, слагаше точката на такива разговори.

Зареяла поглед в танца на огъня, баба тихо подхвана:

Нощеска сънувах дядо ти. Ама един млад, хубав, спретнат. С бяла риза и черни лъскави ботуши. Широко усмихнат. Вика ми булка, от далече идвам, що път пропътувах, а залък в уста не съм слагал. Едни ябълки, от нашите си да пекнеш, с малко медец и орехи. Е бива ли, викам му аз, то това ядене за наяждане ли е? Бива, бива. Сърце да ми падне на място. И изчезна, ей така както се появи. Внезапно.

Утре се навършват 10 години, откакто св. Петър го прибра.

Та ще стана да ги приготвя, да седят във фурната, а заранта ще ги изпека, ще ги прекадя да го споменем с добро и да му е мир на душата.

Събуди ме трясък от отворен прозорец.

Докато се измушвах изпод завивките първата мисъл, която ми мина беше, че този проклетник вятъра, най-накрая успя и проби през грохналите рамене на старата дограма, та поне за вечеря като не можа да смогне, то на закуската, пръв бе нареден. Бабоооо, добро утро. Бабчеее, добро утро викам. Нищо. Мълчание. Ни вопъл. Открехнах вратата на кухнята, където печката кротко беше зачервила страни, издишаше дъх на печени ябълки, а тишината необезпокоявана се беше настанила на дивана и дремеше сгушена в прегръдките на домашният уют. Запътих се към стаята на баба, но и до ден днешен си спомням онова неприятно усещане, все едно някой беше усукал юмрук в стомаха ми. Леден хлад бе приседнал на прага на вратата й. Отворих и я видях сгушена в леглото. Очите затворени. Лицето блажено спокойно.

Бабо спиш ли?

Бабо, бабо, добре ли си?

Защо не го затваряш този прозорец, не ти ли е студено?

И точно там, под самия него, три бели пера. Снежнобели и пухкави. Като да не бях виждала досега такива. Погледнах баба през рамо. Все така лежеше блажено спокойна. Сълзите вече чертаеха парещи следи по лицето ми.

Господ беше целунал баба по челото, а архангел Михаил беше минал, за да отнесе душата й.

През прозореца…

В печката пълна тава с ябълки

и още един празен стол край маста.

© DiaryGirl Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добра идея за разказ. Сънят на бабата е интересен. 👍
  • Greg (Светослав Григоров) - Благодаря.
  • Чудесен разказ и отлично написан. Поздравления!
  • Да,смъртта носи в себе си тревогата на очакването й, както и блаженото спокойствие за този който я среща...
    Много ми допада този емоционален заряд на движение на мисълта и чувствата, наситени с метафорични находки!
    Звучи поетично и нежно,като посвещение на близък човек!
    Поздравления,Момиче!
  • Красив разказ.Докосва !Браво!
  • Много добре!
  • Bezzhichen (Безжичен)Благодаря Ви. Ето така ще е "След целувката на Господ - пълна тава с ябълки".
  • "Така беше".:, "Един добър живот на село".., "Моята баба...", имаш добро заглавие в текста "Архангел Михаил отнесе добрата ѝ душа", "Леката смърт на добрия човек" (пак твое) и още безброй много - въпрос на фантазия (ти я имаш) и на тренировка (тук трябва просто жизнен опит - ще стане). Пишеш добре, грамотно - а това вече е рядкост за твоята възраст (ако е истинска) - затова пиши, ако ти се пише. Успех!
  • Bezzhichen (Безжичен) Обратната връзка е важна. Трудно поставям заглавие. Ще съм бладоарна на помощ. Според Вас, какво заглавие ще е най-подходящо. Може Вашата идея да ми подскаже нещичко.
  • Да. И аз казвам - хубав разказ. Но, ако не бяха коментарите, никога не бих го прочел. Дори нямаше да го погледна. Защото няма заглавие. Заглавието трябва да съдържа целият разказ накратко. Иначе защо да го четеш. Ето, погледнал съм другите разкази. Видял съм звездичката за заглавие и съм отминал. Винаги (и не само аз) правя така. Случайно го прочетох. А той - хубав. Пиши винаги заглавия - това е човекът с фантазия, нещата на когото си струва да прочетеш.
  • Благодаря за отзивите.
  • Чудесен разказ.
  • Много, много хубав разказ! Пет звезди от мен!
  • Хубав разказ! Поздравления!
Предложения
: ??:??