3:00a.m.

Тялото й реагираше, отговаряше, въпреки че умът й крещеше „НЕ!“...

Няколко бързи почуквания по вратата я събудиха. Тя претича по плочките с босите си крака и отвори:

-         Кристиян?- прошепна учудено като видя кой стои пред нея.

Той беше неподвижен, не каза и думичка, просто се взираше в очите й. Сякаш нещо неосезаемо я притискаше, заставяше я да не мърда, студения въздух накара кожата й да настръхне... или не беше само заради това... Погледът му беше съсредоточен, изучаващ, но не я плашеше, напротив- предизвикваше в нея странна възбуда. Това беше възбудата от очакването, застиването в мига преди хищника да скочи... тя прехапа устни... той скочи...

В него бушуваше буря...

Кристиян я избута навътре в коридора, ръката му хвана ханша й и я притисна в стената, тя издиша шумно от удара. С другата си ръка той докосна косите й, плъзна пръстите си по лицето й надолу и докосна долната й устна с едва сдържан животински копнеж. Очите му горяха. Ерън гледаше уплашено без да може да го отблъсне. Тялото й, неподвластно на самата нея, реагираше на допира му, силата му я възбуждаше. Кристян се наведе към лицето й, за секунда устните му докоснаха нейните и тя притвори очи затаила дъх, но той извърна лицето й настрани с ръка и дъхът му опари ухото й: “Знам точно какво искаш.“ Страхът и желанието се смесваха, замъгляваха погледа й и караха кожата й да настръхва.

Без усилие я придърпа към себе си, обърна я с гръб и я притисна.обви ръка под гърдите й, придържайки я силно. Физическия контакт рушеше всичките й задръжки и изменяше представата й за реалност, погледа й се замъгли и тя имаше чувството, че не може вече да фокусира ясно обектите. Осъзнаваше всичко това, но се оставяше в ръцете му, желанието бе по-силно. Кристиян я заведе до леглото, захапал със зъби врата й както хищник захапва жертвата си, само че захапката беше лека, почти нежна, точното количество болка за да й достави удоволствие, възбуждаща, подлудяваща...

Притисна я по корем върху леглото със силното си тяло, ръцете му държаха нейните приковани към матрака. Започна бавно да я целува по врата и когато тя се опита да се освободи, извивайки се на една страна, той се отпусна с цялата си тежест върху нея. Ерън не можеше да си поеме въздух, той беше доста по-тежък от нея, а ускореният и пулс засилваше нуждата от кислород и тя се задушаваше. Кристиян просто се взираше в нея, наблюдаваше студено как се мъчеше да си поеме дъх. Пред очите й започнаха да играят сенки и щеше скоро за загуби съзнание когато се сети. Извърна се настрани пак оголвайки шията си. Той я караше да му се подчинява дори без да каже нито дума. Ерън рязко си пое въздух и също така рязко го издиша когато той прокара езика си по извивката на врата й и леко захапа ухото й. Едната му ръка се плъзна надолу по корема й и стигна до гащичките й опитвайки се да ги отмести. Възбудена и объркана тя се опита да го спре, но той с лекота ги отмести и пак я притисна към леглото. „Не, моля те! Спри...“ едва прошепна тя с последен дъх. Липсата на кислород  възбуждаше тялото й още повече, но разумът и крещеше да го спре. Знаеш ли, възбуждаш ме, когато се съпротивляваш.“-той прошепна в ухото й преди да проникне в нея.