Рос говореше за работата си и за проблемите, които винаги съпътстват работата му. Деловите му безинтересни разговори събуждаха у нея досада и скука.

Веднъж в края на работния ден, мислеща с отвращение за дългите самотни часове, които я очакват в къщи, Ан отново включи компютъра и влезе в чата. Никога не бе го правила дотогава. Стана и интересно. Почувства се като Алиса в страната на чудесата. Движеше се в една непозната, полуистинска-полуизмислена страна, с полуистински-полуизмислени хора с измислени имена, четеше посланията им, но не смееше да отговори или да заговори. Синдбад Мореплавателя и се видя твърде опитен и важен, за да се спре при него. Али Баба беше голям фантазьор и я изплаши със суперлативите и хвалбите си. Големият мъж бе някакъв сексманиак, а Дани лъжата бе весело жизнерадостно момиче, което и допадна с лекия си и  бърз език, с точни и иронични забележки към своите партньори. Но когато Ан прочете надписите „Тихата стая" и „Моля оставете ме сам", бе силно заинтригувана и противно на молбата се включи: Извинявай, че те безпокоя! - написа тя в духа на общуващите в чата. И аз съм сама! След това почна да дава сигнали SOS SOS SOS! От другата страна не реагираха, докато най-накрая получи съобщение „Извинявай, че не те забелязах веднага! Какво ти е?" -  Не я питаха коя е, откъде се обажда, а я питаха Какво й е! Този въпрос не й бяха задавали отдавна. Никой не се интересуваше какво й е. Сега Ан беше щастлива, че някой се сети да я попита. Нямаше значение мъж или жена е човекът отсреща, дали е млад, дете или възрастен. Беше доволна, че някой се интересуваше от нея. „Аз съм Шехерезада" - написа тя - „И тази  вечер ще умра. Не мога повече да измислям приказки за любовта.", „Не ги измисляй" отговориха й - „Кажи истината!", „Не мога. Ще загубя живота си" - написа тя. „Аз ще те спася!" обеща събеседникът и. „Можеш ли?" - попита го с надежда. Вече беше сигурна, че Тихата стая е мъж. Той отговори „Да аз мога! Сърцето ми е разбито и ще го спаси жената, която ме обикне." Те си писаха дълго. Ан сподели с него, че всяка вечер разказва на своя владетел по една приказка за любовта, но вече не може да измисля и краят и е дошъл. Животът и ще свърши, а е още млада. Живее и се. Но е изтощена, защото не е спала хиляди нощи, а през деня е вървяла към нощната измислица, за да оцелее. „Много ли си нещастна" - попита я мъжът. Тя потвърди и на свой ред попита дали той е щастлив. Неочаквано искрено и отговори, че не е щастлив. Защото вместо за принцеса се е оженил за жаба и сега  дели с нея дом и легло. „Какви са децата ви?"- попита Ан, за да го разведри и на свой ред му каза, че има едно дете, за което би дала душата си и той трябва да спаси и двамата. Ан не искаше да превръща разговора в блудкава говорилня. „Отивам си му писа" - Ти ми даде сила за таза нощ, а може би и за следващите. Но не забравяй обещанието трябва да спасиш двама души! Тогава може би жабата ще се превърне в принцеса." Той каза, че Тихата стая е отворена за нея и ще я чака в чата утре вечер. Тръгна си към къщи с някакво щастливо успокоение. Странно, че се вживя така...