М И Т К О Докторът завъртя подписа си, изрече едно "дааа", внимателно откъсна първия екземпляр, удари печата и остави листа на масата. "Медицинското е готово, остава само да го представите на комисията" - каза той, закопча чантата си, стана и се упъти към москвича си. С треперещата си ръка Митко взе медицинското. Накрая прочете: "Умствено недоразвит, в интелектуално отношение - на равнището на 5-6 годишно дете". Той остави листа на масата и с двете шепи закри очите си. Постоя така. Дланите му се намокриха. Лекарят го смята за ненормален... Без да размени с него приказка, да направи дори най-простия тест за да придобие някакво впечатление за умственото му равнище... Преди пет десетилетия и Митко тичаше и играеше както всички деца в Габер. Епидемията от детски паралич покоси него и част от връстниците му, които си отидоха от този свят. Само той оцеля! Но недъгав! Все пак можеше да ходи. Леко влачейки крак, с разперени за равновесие, играещи от парализата ръце, той изнасяше крака напред, ...