chyenne (Поларис)
6 3
27.07.2007 г., 21:10 ч.

* * * 

  Проза
1023 0 2
3 мин за четене
    Много вътрешна борба се изисква за написването на това . То за теб ще бъде едно от мнoгoто може би. Не знам вече дори оценяваш ли смисъла на всяко едно от тях. Може би да... а може би не. Всичко може да се очаква.
    Хич не знам какво става с мен, пък и никoй не ми помага особено много да разбера, от липса на време или може би желание - не знам. Но бих искал да отбележа, че съм различен. Нали това беше и целта... всячески да разбереш, но по по-"лекия" начин. Е - браво, стремоглаво вървиш към желаната цел, но нещо не се получава по план... Защото едва ли можеш да си представиш какво е тази болка... Защото ако я усетиш... не би я причинил никому. За теб това, че на мен ми е мъчно, е "драматизиране на нещата". За да проявиш "драматизъм" трябва да се преструваш, пък аз съм далеч от преструвките, което ти май (и никoй друг) не разбира. Питам се само защо? Кое не казах, показах и доказах по правилния начин ?
   Да - никога не съм ти казвал, че между мен и някой има нещо сериозно. Съгласен съм, че нямам никакво право да упреквам когото и да било, но помисли само... Под нещо сериозно ти казваш "колко по-близки трябва да сме". Е, сега аз го казвам - Колко по-близки трябва да сме, за да ми напишеш един мейл, за да ми кажеш нещо, от което поне малко да се почувствам по-добре, защото този драматизъм - както ти казваш, или болката - както аз наричам "драматизма" е голяма. Не съм я изпитвал преди, не бях подготвен за нея и очаквах подкрепа, поне малка. А всъщност какво става ? От висините се срутих в прахта, ронейки сълзи. Не бих могъл да съм пак във висините... далеч съм от тази цел... но само и единствено с твоя помощ мога да се изправя, като просто ми кажеш 2-3 думи. Никога, никога не съм изпитвал по-голяма нужда от тях, колкото сега. Ако кажа на човека, заради който сега се чувствам така, всеки би постъпил човешки и би ме утешил. Не ме разбирай погрешно, не искам да чувстваш вина за нищо, не мисля, че трябва да се търси вина в някого, просто искам да ме разбереш. А ако не успееш, значи наистина не си наясно с дълбочината на моите чувства. Не ми се яде нищо... не ми се прави нищо... боли ме сърцето... и имам огромната нужда от мила дума... Много ли искам?  Аз не искам да ме будалкат, но ще ти дам един прост пример... когато пеперудата лети около огъня... тя не се пази... защото е любопитна... и той не я будалка, защото я убива... А всичко може да е много по-просто, ако огънят не пареше... Ако болката не пари, задушава... тя не е истинска. Всичко можеше да бъде казано по много по-лек начин... но аз реших така. Може би, защото когато си нервен, казваш "Не знам. Вече нищо не знам. Нищо не разбирам". Питам се само едно - какво не направих както трябва, къде сгреших. Никога не съм чувал от някои думата "Липсваш ми", нима нито един път на някой съм липсвал? Тези неща трябва да се казват... защото просто от тях душата на човек полита... Не можеш да ме убедиш, че не ти липсва някой например. Не ти липсва оня човек, който винаги се стреми да те утеши, когато ти е тъжно. ... не искам сега... няма да искам и занапред. Вярвам само в себе си... и знам, знам, че за теб аз не съм само едно хлапе, което хленчи, за да създава впечетление на страдащ... Знам, че имам място в сърцето на всеки... макар и някои да се държат толкова студено сега... Знам, че помниш всичко... Знам, че ще липсвам на някой. Знам, че ще се сещаш за мен... Или по скоро... Бих искал да е така... Всичко може да е толкова по-лесно... защото се съсипвам. Не мога да ти опиша болката, която не е намаляла от тогава насам. Но отново реших да направя нещо за Теб. Боли ме, но въпреки това исках и искам да правя още и още... да градя още и още... толкова много старание... за да постигна всичко... толкова много търпение, упоритост и чувства... и изведнъж всичко се срути. Помогни ми поне малко... напиши ми нещо, от което да се почувствам по-добре... Искам да ти кажа каква щеше да бъде изненадата... поне в моите мечти... до известна степен всичко щеше да бъде изненада и за мен... защото и аз не съм виждал всичко готово... но всичко бях подготвил... щеше да бъде вълшебно...

© Поларис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко объркано звучи всичко това на пръв поглед, но като се замисли човек и проникне в смисъла на думите ти има доста какво да се чете и разбере. Мога да ти кажа, че съм в същото положение и те разбирам напълно, но няма смисъл да изпадаме в такива депресии,защото колкото и да си мислим че това е края и няма смисъл да се живее - винаги има нещо или някой, за който не знаем и той/ тя доста ще страдат от нашата загуба!!!
  • В теб бушува ураган от чувства; думите ти подсказват, че си в плен на объркаността и мъглявината на хиляди въпроси. Не търси спасение в някой друг! За да изтръгнеш болката, която те пари, трябва сам да поискаш това - да имаш силата и волята!
    * * *
    Когато си на дъното на пъкъла,
    когато си най-тъжен и злочест,
    от парещите въглени на мъката
    си направи сам стълба и излез. (Дамян Дамянов)
    Поздрав!
Предложения
: ??:??