...

Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна.  И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.

Надяваше се да го изненада!

Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свободно време на него и да му се компесира за дните, в които го е игнорирала, заобиколена от учебниците си.

Дали и той усещаше липсата ù толкова силно? Дали ще се радва да я види?

Най-вероятно!

Когато стигна до коридора, на който се намираше стаята му, тя не виждаше нищо, защото фантазираше как ще си прекарат. Сега – когато и двамата са свободни!

Когато обърна внимание на заобикалящия я свят, видя до стената пред вратата НЕГО и една нейна позната.

Момичето беше подпряно на стената, а той обсипваше лицето ù с целувки.

Тя не можеше да повярва! „Дали не сънувам?” – беше първата ù мисъл.

След няколко секунди осъзна, че всичко това е истина. Че той беше с друга. Желаеше друга!

Обърна се с надеждата да забрави това, което е било пред очите ù преди секунда. Но не можеше! То се беше запечатала в ума ù.

Имаше още 1 час, но това вече не я интересуваше, в момента, в който се съвзе, тя побягна с всичка сила навън. Не искаше ТОЙ да я види. Да види ужаса, страха, тъгата... разочарованието в очите ù. Както и вече потеклите по двете ù страни сълзи.

От тогава тя повече не го потърси. Не отговори на нито едно негово съобщение и не се довери на мъж!