Nov 24, 2012, 12:54 PM

...

  Prose
739 0 0
1 min reading

Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна.  И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.

Надяваше се да го изненада!

Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свободно време на него и да му се компесира за дните, в които го е игнорирала, заобиколена от учебниците си.

Дали и той усещаше липсата ù толкова силно? Дали ще се радва да я види?

Най-вероятно!

Когато стигна до коридора, на който се намираше стаята му, тя не виждаше нищо, защото фантазираше как ще си прекарат. Сега – когато и двамата са свободни!

Когато обърна внимание на заобикалящия я свят, видя до стената пред вратата НЕГО и една нейна позната.

Момичето беше подпряно на стената, а той обсипваше лицето ù с целувки.

Тя не можеше да повярва! „Дали не сънувам?” – беше първата ù мисъл.

След няколко секунди осъзна, че всичко това е истина. Че той беше с друга. Желаеше друга!

Обърна се с надеждата да забрави това, което е било пред очите ù преди секунда. Но не можеше! То се беше запечатала в ума ù.

Имаше още 1 час, но това вече не я интересуваше, в момента, в който се съвзе, тя побягна с всичка сила навън. Не искаше ТОЙ да я види. Да види ужаса, страха, тъгата... разочарованието в очите ù. Както и вече потеклите по двете ù страни сълзи.

От тогава тя повече не го потърси. Не отговори на нито едно негово съобщение и не се довери на мъж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© P.D. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...