12.03.2010 г., 11:04 ч.

* * * 

  Проза
421 0 0

От сутринта задуха този вятър. Първо подгони птиците. После леко слезе в клоните на дърветата и ги разлюля. Листата бяха жълти и той ги издуха. Те полетяха към земята, но той и оттам ги поде и понесе към оградите и стените на жилищните сгради. Гледах всичко това от терасата. Реших да отида при вятъра. Излязох навън.

Тротоарите и улиците бяха чисти. Много чисти. Не можете да си представите какво беше напрвил този вятър.

Вървях бавно. Исках да го усетя, но той мe избягваше. Да. Минаваше край мен. Какъв кавалер. Пазеше ли ме, или... искаше да ми покаже нещо?

Пред един магазин имаше празна картонена кутия и малко пластмасово шише. Вятърът спря до тях и после... ги завъртя. Бързо, бързо ги завъртя. Обърна кутията така, че шишенцето да се претърколи в нея. После пак обърна и забута кутията.

Досетихте ли се къде я постави?

До контейнера за боклук я постави. Умен вятър. Беше си свършил работата тук. Отмина нататък.

Какво ли щеше да направи на другата улица? А на вашата?

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??