15.04.2009 г., 0:14

* * *

1.2K 0 1
1 мин за четене

Търся думи, с които да опиша как се чувствам, но все не намирам подходящи. Няма начин с думи да бъде изразено тава бедствие, вътре в мен. Застинал вулкан от емоции сега се пробужда, решен да изпепели всичко по пътя си. Няма да се смили над мен, няма да ми остави нищо. Лавата бавно се надига горяща, кипяща и изпепеляваща... Плаши ме фактът, че това нещо е вътре в мен. Не съм и предполагала, че мога да изпитвам подобен гняв, ярост, злоба... Но какво ги е предизвикало? Коя е причината за стихията, бушуваща в мен? Дали пък това не са хората? Нима има нещо у тях, което ме е влудило до такава степен? Страх ме е дори да си го помисля. А дали съм единствена? Дали нечия друга душа не гори от лавата на някой друг вулкан? Чувството е ужасно. Усещам как се стопявам, по-бързо, отколкото някога съм предполагала, че е възможно. Ще остане ли изобщо нещо от мен? Това печално чувство ме унищожава. Отнема ми личността, а аз не мога да направя нищо. Загубвам се в необузданите си емоции и бързо изчезвам. Вече не мога да намеря сили да се боря със себе си. Нима е възможно това да е в мен и да не убива? Не искам да повярвам, че това е краят и ще ме погуби. Трябва да се сбогувам, а не мога, вулканът ми отне дори това. Осъзнавам, че с мен окончателно е свършено и затварям очи. Усещането ми за живот постепенно намалява и накрая напълно изчезва.
Но какво става, аз все още съм жива. Питам се как е възможно? Вече не виждам отражението си в огледалото, все пак съществувам. Лавата изпепели всичко и ме остави без чувства, без емоции, без душа... Вече не виждам смисъл в съществуването си. Стоя и се питам защо просто не ме уби...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А. Ж. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Във всеки един от нас понякога бушуват подобни чувства.Изпаднали в дупка често допускаме да нахлуват черни мисли и после...после идва просветление.Животът е вечен кръговрат!Важно е да не губим вярата и надеждата!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...