– Еха! Мирабела се тутка, тутка и всички я изпревариха. Я се поразбързай малко, маце, поразмърдай се и се поразпиши! Стига си чела! Не можеш ли да караш малко през просото?
– Мога, ама не искам, Трайчо. Ако бях бързала, нямаше да прочета за бакъреното гумно, а без него накъде?
– Обаче кооперацията, дето видя ограничителната лента, вече я построиха, да. А ти още не си написала нищо! Скоро и хора ще се настанят там, а ти се туткаш!
– Но пък нямаше да видя надписа на паркинга, защото паркинг още не съществуваше – всяко зло за добро!
– Надпис, голяма работа, може и без него. Имаш си йероглифи. И сега се налага да седнеш да си четеш романа отначало, защото вече си забравила какво си написала. Иначе ще започнеш да се повтаряш. Или пък ще изпуснеш нещо. Както си изпусна бележките в мивката! Намокриха се и сега половината не се четат.
– Ама ти, мърляво хлапе такова, откъде знаеш какво съм си изпуснала в мивката, а? И откъде съм минала и какво съм видяла? Аз съм авторката и виждам всичко, не ти ...